О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 247
гр. София, 28.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08. април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4079/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. Б. Ч. в качеството му на [фирма] със седалище [населено място] , [община] срещу решение № 301 от 11.07.2013 г. на Смолянски окръжен съд по гр. д. №266/2013 г, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 46 от 11.03.13 по гр.д. №332/12. на РС-Мадан, с което е уважен искът на [фирма] –гр. София предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта от ответника на сумата от 11 135,46 лева-главница по договор за лизинг №004931-001/19.10.2007 г.-сбор от дължимите лизингови вноски за периода от 10.12. 2009 г. до 10.06.2010 г., договорна лихва от 1390,38 лева , такса от 25,20 лева, данък ПС в размер на 6,50 лева и разходи в размер на 97,23 лева, въз основа на който договор е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора: в една част са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото: ищецът като лизингодател и ответникът-касатор като лизингополучател е сключен договор за лизинг №004931-001/19.10.2007 г. за предоставяне от първия на втория употребяван комбиниран багер „Ф. 860” срещу насрещното задължение за заплащане на цена на лизинга, съобразно приложен към първоначалния договор погасителен план. В последствие е сключен анекс от 20.08.2009 г., в който е уговорен гратисен период от шест месеца относно заплащането на лизинговите вноски с падежи след 10.08.2009 г.. Съдът е счел, че договорът за лизинг е бил прекратен на 10.06.2010 г. с покана до лизингодателя получена на същата дата. Не са кредитирани показанията на свидетелите на ответната страна за това, че багерът е бил върнат на ищеца-лизингодател в по-ранен момент, предшестващ самото разваляне на договора, като се е позовал на съставения приемо-предавателен протокол от 06.07.2010 г. , който по волята на страните в т.4.7 от ОУ към договора за лизинг е единствения начин за удостоверяване на това обстоятелство. Ето защо и въз основа на приетото заключение на вещото лице за размера на съответните дължими лизингови вноски, което е съобразено и с гратисния период, договорен с анекса от 20.08.2009 г,. въззивният съд е счел исковете за основателни до уважения от първоинстанционния съд размер.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора следните въпроси: за изискуемостта на вземане за лизинговите вноски през период уговорен като гратисен, налице ли е водене на чужда работа без пълномощие, когато определен документ е подписан от лице без представителна власт, за предела на служебното начало по чл.7 ал.1изр.2 ГПК и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в мотивите на постановеното от него решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният първи въпрос не отговаря на горните критерии и не се явява обуславящ изхода на спора. Това е така, тъй като съдът се е произнесъл въз основа на приетото заключение на вещото лице за размера на съответните дължими лизингови вноски, което е съобразено с гратисния период, договорен с анекса от 20.08.2009 г.. Ясната воля на страните е, че през гратисния период не се дължи плащане на вноските, но не, че същите се опрощават изобщо, т.е.- става въпрос само за отложени падежи.
Останалите три въпроса представляват по същество оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване датата на връщане на лизинговата вещ на лизингодателя. Следва да се има впредвид, че с оглед консесуалния характер на този вид договори, от значение за дължимостта на лизинговите вноски е, дали договорът за лизинг е бил прекратен преди съответния период за който се търси плащане, а не самото фактическо предаване на вещта обратно на лизингополучателя. Ето защо, отговорът на тези въпроси по никакъв начин не би довел до изход по спора различен от този постановен с обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното липсва наличие на първата предпоставка за допускане на касация: формулиран въпрос, който да е от значение за изхода по спора, т.е. такъв, на който в обжалвания акт е отговорено погрешно, което е довело до неговото неправилно решаване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 11.07.2013 г. на Смолянски окръжен съд по гр. д. №266/2013 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.