3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 179/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр.София, 03.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 179/2012 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд № 115/17.01.2012 год., постановено по ч.т.дело № 26/2012 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на дружеството срещу определението на Сливенския окръжен съд № 582/08.11.2011 год. по в.ч.гр.дело № 496/2011 год., потвърждаващо разпореждането на Сливенския районен съд от 13.10.2011 год. по ч.гр.дело № 5481/2011 год., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу наследниците на длъжника Ц. К. Василева за сумите 696,86 лева-главница, 130,69 лева договорна лихва и 68.30 лева наказателна лихва, дължими по сключен на 13.10.2009 год. договор за кредит с наследодателя.
Частният жалбоподател прави оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като моли същото да бъде отменено и да се разгледат по същество оплакванията срещу определението на Сливенския окръжен съд по в.ч.гр.дело № 496/2011 год.
Ответникът по частната жалба Г. И. С. от [населено място] не взема становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на второ отделение на Търговската колегия на ВКС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определението на Сливенския окръжен съд от 08.11.2011 год. по ч.гр.дело № 496/2011 год. по съображение, че същата е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Видно от данните по делото на 02.09.2011 год. пред първоинстанционния съд е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от [фирма] срещу наследниците на Ц. К. Василева за вземания, произтичащи от сключен с наследодателката договор за потребителски кредит както следва: главница – 696,86 лева, договорна лихва 130,69 лева и наказателна лихва – 68,30 лева. Районният съд с разпореждане от 13.10.2011 год. е отхвърлил подаденото заявление, тъй като заявителят не е изпълнил даденото му от съда указание и не е посочил имената и адресите на наследниците на починалия длъжник. Това разпореждане е обжалвано от заявителя с частна жалба и потвърдено с определение на Сливенския окръжен съд по в.ч.гр.дело № 496/2011 год., срещу което определение е подадена частна касационна жалба, която е оставена без разглеждане.
При тези фактически данни правилен и законосъобразен се явява направеният от състава на ІІ т.о. на ВКС-ТК извод с обжалваното определение-предмет на настоящото производство извод, че в случая с оглед забраната на чл.280, ал.2 ГПК е недопустимо касационно обжалване предвид размера на предявените претенции. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела. В тази връзка според чл.274, ал.4 ГПК/в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год./ и чл.278, ал.4 ГПК, от касационен контрол са изключени и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивното определение на Сливенския окръжен съд е постановено по търговско дело образувано по заявление на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парични задължения, произтичащи от договор за банков кредит, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и размерът на отделните претенции-главница и лихви е под предвидения от закона праг на обжалваемост пред ВКС.
С оглед на изложеното правилно с обжалваното определение-предмет на настоящото производство съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Поради недопустимост на подадената частна касационна жалба не съществува правна възможност да бъдат обсъдени направените в нея оплаквания относно правилността на въззивното определение на ОС-Сливен.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 115/17.01.2012 год., постановено по ч.т.дело № 26/2012 год. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: