О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247/2009
гр.София, 03.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на 1 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
дело под № 51/2009 г
Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на А. Д. М. и Д. А. М. от гр. С. срещу определение № 161/28.07.2008 г. по ч.гр.дело № 610/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение от 24.03.2008 г. по гр.дело № 8714/2007 г. на Софийския районен съд и производството по делото е прекратено. В изложение към частната си жалба жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, защото считат, че настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от жалбоподателите основание, по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на възивното определение.
Жалбоподателите са посочили в изложението към жалбата си, че същественият процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е недопустимост на установителната им претенция за собственост срещу ответника С. о. – Район „П”, поради липса на правен интерес, с оглед на направеното от нея възражение, че процесният имот попада в зона с имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ т.е. има статут на земеделска земя, а не на общински имот.
Жалбоподателите не се позовават на трайна каузална практика на ВКС по определен вид дела, по който правните норми на специалния закон ЗСПЗЗ не са прилагани точно от съдилищата и е създадена противоречива практика, при което е изоставено тълкуването за приложението на специалните норми.
При отсъствие на противоречива съдебна практика, относно точното прилагане на специалния закон ЗСПЗЗ не се налага усъвършенстване на законодателството, чрез създаване на трайна каузална практика на ВКС по конкретния вид дела и прилагането на чл.292 ГПК за иницииране на постановяване на тълкувателно решение по важния процесуален въпрос, относно не допустимостта на установителния иск за собственост върху земеделска земя, предявен по общия исков ред.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице основанието, поддържано от жалбоподателите за допускане на касационно обжалване на въззивно определение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 161 от 28.07.2008 г. по ч.гр.дело № 610/2008 г. на Софийски градски съд, по частната жалба на А. Д. М. и Д. А. М. и двамата от гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ