1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 30.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 590/2011год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Т. – процесуален представител на В. Т. К.-Т. и П. Т. К. , срещу решение № 262 от 11.03.2011г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр.д.№ 2090/2010год., с което е оставено в сила решение № 2984/30.07.2010г. по гр.д. № 3079/2009г. на XІV състав на В.. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти, представляващи: У……., кв…… по плана на вилна зона в [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.”№ …., с площ……… кв. м. по документ за собственост, а по регулационен план с площ ………. кв. м., ведно с изградените в имота вилна сграда на три етажа, състояща се от първи полуподземен етаж, състоящ се от входен коридор, хол, кухня-столова, две спални, дрешник, тоалет със застроена площ от ….. кв. м. по документ за собственост, а реално -….. кв. м., втори етаж, състоящ се от външно стълбище, тераса, входен коридор, кухня-столова, дневна, две спални, тоалетна-баня, с площ от …… кв. м. по документ за собственост, а реално – …… кв. м., и трети етаж, състоящ се от външно стълбище, тераса, входен коридор, дневна с кухненски бокс, хол, две спални, тоалет с баня, с обща площ от ……. кв. м., покрита с четирискатен необитаем покрив, и мазе – склад, изградено в северната част на жилищната сграда с площ……. кв.м., при граници на парцела: У. ……, У……., в кв…… и У……. в кв. …… по плана на [населено място] и път, между съделителите и при квоти: за Т. Б. Т. и Д. Б. Т. 1/3 ид.част в режим на съпружеска имуществена общност; за В. Т. К. -Т. – 1/3 ид.част, и за П. Т. К. – 1/3 ид.част, на осн. чл.34 ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в частта, касаеща площта на допуснатите до делба имоти – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се наличие на разлика между посочената в исковата молба и установена по документите за собственост площ на недвижимите имоти, предмет на делбата, и действителната им площ, установена с помощта на вещо лице, както и, че неправилно при допускане на делбата съдът не е индивидуализирал имотите с тяхната действителна площ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроса :”как следва да се допусне делбата на недвижими имоти тогава, когато има разлика в площите на имотите, предмет на делбата, по представените документи за собственост и по извършеното измерване на място”. Касаторите се позовават на Р № 912/15.01.1997г. на 5-членен състав на ВКС, постановено по гр.д.№661/96г., според което “когато ищецът по иск за собственост на недвижим имот е посочил неговите граници не е налице произнасяне по нещо повече от поисканото, ако точният размер на площта не съответства напълно на посочения размер в исковата молба,защото границите достатъчно идентифицират имота”; на Р №102 / 09.02.1976г., по гр.д.№1165/75г. на ІГО, според което “предмет на делба могат да бъдат такива постройки, които са изградени с разрешение на съответните органи, които са узаконими и подлежащи на запазване, а неподлежащите на запазване следва да се изключат от делбата, за да не се злепоставят правата и интересите на съделителите при съставяне и уравняване на дяловете и при разрешаването на споровете по сметките за извършените подобрения”; Р №193/17.03.2004г. по гр.д.№ 672/03г. на ВКС, ІГО, съгласно което “във втората фаза на производството за делба не могат да се пререшават въпросите, разрешени с влязлото в сила решение по допускане на делбата”. Касаторите поддържат и това, че произнасянето на настоящата инстанция по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни Т. Б. Т. и Д. Б. Т. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
За да потвърди атакуваното решение на РС Варна, въззивният съд е приел, че не са налице основания за корекция на първоинстанционното решение по отношение на площите, тъй като евентуалните разлики ще бъдат прецизирани във втората фаза по извършване на делбата.
Основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая не е налице нито една от трите хипотези на посоченото основание. Формулираният материалноправен въпрос е свързан с твърдение за необоснованост на изводите на въззивния съд /приемане за установени на факти, които се опровергават от доминиращите доказателства относно действителната площ на допуснатите до делба имоти/, както и с твърдение за неправилно приложение на материалния закон. Посочените пороци – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – съставляват касационни основания, въз основа на които се проверява законосъобразността на атакуваното решение, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване. На следващо място , няма спор в теорията и практиката, че с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя – чл.282, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.344, ал.1 от ГПК. Това са въпросите, по които се формира сила на пресъдено нещо. Площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, ето защо няма пречка във втората фаза с експертиза да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на имота. В тази насока е налице и задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 Р №337 от 10.10.2011г. на ВКС по гр.д.№666/2010г. ІГО.
Не е налице и второто поддържано от касаторите основание. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос или, както е посочено и в ТР№1/10г. на ОСГК на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от касатора решения не са по идентични казуси , неотносими са към поставения от касаторите въпрос и не могат да обосноват извод за наличие на основанието по чл.280 т.2 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 11.03.2011г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр.д.№ 2090/2010год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: