О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 04.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 414 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р., всички от [населено място], обжалват в срок въззивното решение от 30.12.2010 год. по гр. д. № 1652/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.06.2010 год. по гр. д. № 6722/2007 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против С. Д. Д. и С. Л. Д. искове за признаване за установено, че последните двама не са собственици на поземлен имот № * по плана на новообразуваните имоти на м. „В.” в [населено място], с площ 702 кв. м., при посочените граници.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението към касационната жалба са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като се позовават на представени влезли в сила решения на ВКС по спорове за собственост между бивши собственици на земеделски земи и ползуватели и предпоставките за разрешаване на колизията между техните права.
В писмен отговор ответниците С. и С. Д., чрез пълномощника им адв. С., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението. Искат жалбата да се отхвърли като неоснователна и да им се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 7.02.2011 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият процесуален закон. Съгласно горната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК отрицателен установителен иск, с оглед датата на постъпване на исковата молба на 21.08.2007 год., съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от представеното удостоверение от [община], приложено на л. 30 от първоинстанционното производство, спорният имот е с данъчна оценка в размер на 12 549 лв., поради което и цената на иска възлиза на сумата 3 137.03 лв., т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв., което обуславя недопустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по този обективен критерий. Въпрос за цената на иска не е повдиган по делото, видно и от молбата на пълномощника на ищците в първоинстанционното производство в този смисъл /л. 28/, поради което и въззивното решение по делото не подлежи на касационно обжалване.
С оглед горните съображения за недопустимост на подадената касационна жалба, настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед този изход на настоящето производство касаторите дължат направените от другата страна разноски в размер на 700 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р., всички от [населено място], против въззивното решение № 1642 от 30.12.2010 год. по гр. д. № 1652/2010 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 414/2011 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р. да заплатят на С. Д. Д. и С. Л. Д. направените от тях разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: