O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 08.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1265 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 27370/21.07. 2010 година на Й. Н. Й. , Р. Й. Й. и Н. Й. Н., тримата от[населено място] подадена чрез адв. Н. Т. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 799 от 16. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 2652/2009 година на ОС-В. по уважения иск по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд е производство по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение от 28.05.2007 година на РС-В. по гр.д. Nо 2112/2006 година , с което е прието за установено по отношение на Й. Н. Й. , Р. Й. Й. и Н. Й. Н., че ищцата К. Т. Б./ починала в хода на производството и заместена по чл. 120 ГПК/ отм./ от Й. Н. Б., Г. Й. Б., Н. Й. Б. и П. С./ е собственик на реална част от недвижим имот, представляващ имот с пл. Nо 156 по КП „Т.” от 1987 г., съответстващ на ПИ 156 по П. на с.о.”Т.”, находящ се в землището на[населено място] , кв.”В.” м.”М.”, целият с площ от 800 кв.м. и с площ на частта от 137 кв.м. при граници/ по приложена скица/ и същите са осъдени да предадат владението на тази част, на основание чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Релевират се доводи, касаещи приложението на §4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, касаещи допустимостта на иск по чл. 108 ЗС за реална част от имот , образуван по силата на влезлия в сила П..
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се поддържа с доводите , че с въззивното решение е нарушена трайно установената съдебна практика по въпроса за възможността да бъде уважен ревандикационен иск, без да е доказано , че ответниците владеят имота, като се сочи Решение Nо 2419/13.10.1960 г. по гр.д. Nо 3461/60 г. на ВС-I отд.
Поддържа се довод, че по правния проблем, свързан със зачитане конститувното действие на реституционните решения по чл. 14 ЗСПЗЗ, съответно чл. 18’ ж” ал.1 от ППЗСПЗЗ , с оглед различните редакции на закона , променяни във времето, са налице основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, защото не е съобразен с постановеното от административния орган- ПК- В. решение с което се „възстановява правото на собственост при условията на парг. 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ”. Сочат се Решение Nо 1087/ 2007 година по гр.д. Nо 1107/2006 година на ВКС-V отд., Решение Nо 24/01.02.1999 година по гр.д. Nо 1912/1997 г. на ВКС- IV отд. , Решение Nо 1156/09.10.2008 година по гр.д. Nо 5181/2007 г.о на ВКС-V отд. и Решение Nо 1519/17.01.2008 година по гр.д. Nо 1033/2007 год. на ВКС-II отд.
Поддържа се довод, за основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в кориците на делото се намират влезли в сила решения , касаещи други части на същия имот, като с едното решение искът в уважен , а с другото-отхвърлен, при едни и същи предпоставки.
Допустимостта по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса, свързан с точното приложение на закона- за съотношението на установителните и осъдителни искове, предявявани от собствениците по реституция и искът с правно основание по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ като специфична форма на защита на твърдяни накърнени права, с искане да бъдат изведени изводи, че е недопустимо да се уважи иск, основан на твърдения за пороци на процедурата по предоставяне на правото на ползване на ползувател, ако това право не е било оспорено с иск по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ / ДВ. бр.97/1998 г./.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при установената данъчна оценка на имота от 9 037 лв.
За да уважи заявеният от К. Т. Б., като наследник на Г. Б., иск за собственост на реална част от ПИ 156 по П. на с.о.”Т.”- В. , кв. В., от 137 кв.м., въззивният съд при повторно разглеждане на делото е приел за безспорно, че 1./ Решението на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ Nо 535/20.07.1998 година , постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ. бр. 98/1999 година в сила от 30.07.1999 година ,за възстановяване на земеделски имот в стари /възстановими/ реални граници , макар и в терен по §4 ЗСПЗЗ , има пряко конститутивно действие , а при проведеният косвен контрол за законосъобразност на приключилата реституционната процедура, ищцата е доказала по категоричен и безспорен начин правата на собственост / в т.ч. и идентичността / по отношение на възстановения по ЗСПЗЗ земеделски имот и 2./ Прието е , че в полза на ответника Й. Н. Й. не е учредено надлежно право на ползване по силата на някое от изчерпателно изброените основания на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което при определените от закона условия е трансформирано в право на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, противопоставимо на правото на собственост по реституция,тъй като липсва и застрояване на ползвания терен по см. на закона.
При съпоставка на поставените материално-правни и процесуални въпроси и решаващите мотиви на въззивния съд , обусловили крайния изход на спора , настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, или т.2 или т.3 ГПК.
Поставеният въпрос , че с въззивното решение е нарушена трайно установената съдебна практика , като основание по чл. 280 ал.1 т. т.1 ГПК касаещ възможността да бъде уважен ревандикационен иск, без да е доказано , че ответниците владеят имота, в която насока се сочи Решение Nо 2419/13.10.1960 г. по гр.д. Nо 3461/60 г. на ВС-I отд., се явява неотносим към решаващите изводи на съда , обосновали уважаването на ревандикационния иск, при липсата на спор по делото кой владее процесната част от имота.
С ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС се прие, че под „въпрос” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира материално-правен или процесуално-правен проблем, касаещ пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат.
Поставеният едва с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК процесуално правен въпрос, свързан с точното приложение на закона- за съотношението на установителните и осъдителни искове, предявявани от собствениците по реституция и искът с правно основание по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ като специфична форма на защита на твърдяни накърнени права, с искане да бъдат изведени изводи, че е недопустимо да се уважи иск, основан на твърдения за пороци на процедурата по предоставяне на правото на ползване на ползувател, ако това право не е било оспорено с иск по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ/ ДВ. бр.97/1998 г./ е неотносим към конкретния спор. Установената от законодателя процедура по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща реда за изработване и влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, е създадена след осъществяването на реституцията на заявения от ищцата имот и спорът кому принадлежи имота според П. следва да се реши по исков ред. – арг. на §4к ал.8 т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Относно искът по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ законът и практиката по приложението му е ясна и категорична, тази норма се прилага в хипотезите , когато правото на ползване е учредено в нарушение на нормативни актове, а когато съдът е констатирал , че няма доказателства / какъвто е случая по делото/за установяване на факта на учредяване на правото на ползване съобразно основанията на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, то не може изобщо да се поставя въпрос за приложимост на тази правна норма.
Не може да се приеме тезата за основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния проблем, свързан със зачитане конститувното действие на реституционните решения по чл. 14 З., съответно чл. 18’ ж” ал.1 от ППЗСПЗЗ , с оглед различните редакции на закона , променяни във времето, защото произнесеното въззивно решение не е съобразен с постановеното от административния орган- ПК В. Решение в смисъл , че се „възстановява правото на собственост при условията на парг. 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ”.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , правният въпрос , от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата/ без значение на тяхното инстанционно ниво/, по същия правен въпрос.
Цитираните Решение Nо 1087/ 2007 година по гр.д. Nо 1107/2006 година на ВКС-V отд., Решение Nо 24/01.02.1999 година по гр.д. Nо 1912/1997 г. на ВКС- IV отд. , Решение Nо 1156/09.10.2008 година по гр.д. Nо 5181/2007 г.о на ВКС-V отд. и Решение Nо 1519/17.01.2008 година по гр.д. Nо 1033/2007 год. на ВКС-II отд., не могат да бъдат анализирани и съпоставени на постановеното от въззивния съд решение от гл.т. установяване на правно релевантното за селекцията обстоятелство- а именно, че в рамките на предмета на делата има поставен за разрешение и разрешен в различен смисъл един и същ правен въпрос. Касаторът е подходил изборно, като е посочил решения на ВКС, с които е дадено разрешение по смисъл различно от това , дадено с обжалваното решение на въззивния съд, но без яснота на фактите по спора, а различните факти, предполагат и приложимост на различна правна норма.
Не може да се сподели тезата за наличие на основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради обстоятелството, че в кориците на делото се намират влезли в сила решения , касаещи други части на същия имот, като с едното решение искът в уважен , а с другото-отхвърлен, при едни и същи предпоставки. Освен , че самите решения не са цитирани, нито приложение към изложението по делото, различията досежно страни , позиция по делото , избрана форма на защита/ установителен или осъдителен иск/ и основания за принадлежност на правото на собственост на страната-ползувател, трансформирала правото си в право на собственост, не дават основание да се приеме , че има противоречиво разрешаване на един и същ правен проблем като основание за селекция по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 27370 / 21.07. 2010 година на Й. Н. Й. , Р. Й. Й. и Н. Й. Н., тримата от[населено място] подадена чрез адв. Н. Т. АК В. срещу въззивно Решение Nо 799 от 16. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 2652/2009 година на ОС-В. по уважения иск по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :