О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 08.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4667 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 368/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 320/2016 г. от Окръжен съд – София, І-ви въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С въззивното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени.
Съдът е приел, че само малка част от използваните от работодателя машини и съоръжения до 26.05.2015г. е била преместена в [населено място], като това са 18 бр. от общо 107 машини, т.е. по- малко от 17% от всички машини, с които работодателят е осъществявал дейността си. Прието е, че по- голяма част от машините и оборудването, е останала в производствената база в [населено място], като съдът е приел, че всички (или почти всички) машини са били необходими и използвани за дейността на работодателя, в противен случай тяхното поддържане би било икономически неоправдано, като въз основа на това е направил извод, че отсъствието на преобладаващата част от тях в базата в [населено място] изключва възможността за извършване на същата дейност на това място. В тази връзка съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е дал вяра на експертните становище, а не на свидетелските показания, като ги е приел за необективни, доколкото свидетелите продължават да са служители на ответника. Въз основа на данните по делото, съдът е приел също така, че липсват доказателства и за преместване в новото населено място на работниците, с които работодателят е осъществявал дейността си до този момент (с изключение на пет души – ръководен персонал). Съдът е отчел и обстоятелството, че списъчният състав на работниците на ответника е включвал 80 души, прави недостоверно твърдението на жалбоподателя, че към настоящия момент цялата му производствена дейност (т.е. както тази, която до 27.05.2015г. се е осъществявала в [населено място], така и тази, която винаги се е осъществяла в [населено място]) понастоящем се извършва само от тези 40 души в [населено място]. По изложените съображения, съдът е приел, че работодателят не е доказал реално преместване на дейността си в [населено място] към момента на уволнението, следователно, не е налице първата предпоставка по чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ, което обуславя незаконосъобразност на уволнението само на това основание. Прието е, че е депозирано съгласие на работника да последва предприятието с предложение за уговаряне на новите условия на труд и социално-битовите условия, като съдът е отчел и писмо от 27.05.2015 г., с което работодателят е изразил благодарност за това решение и е посочил работния график, но е заявил, че не се ангажира с настаняване и превоз на новото работно място. Съдът е приел, че това представлява ново предложение (респ. съществено изменение на параметрите на първоначалното предложение) но няма данни за предоставяне на възможност за изразяване на становище по него. Въз основа на горното, съдът е направил извод, че не е бил налице изричен отказ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставените въпроси, касаещи преместването на предприятието от [населено място] в [населено място], като оборудване и машини и персонал, касаят фактите по спора и представляват по своята същност оплакване по съществото на спора и възприетата от съда фактическа обстановка. Възприемането на едни или други факти от съда, касаят обосноваността на съдебното решение, но не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Необосноваността не е след основанията по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Необосноваността следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основанията за допускане на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280 ГПК. Необосноваността, като порок на съдебните решения е посочена като касационно основание не в разпоредбата на чл.280 ГПК, а в разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което проверката на фактите по спора и тяхното възприемане от въззивния съд е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, твърденията на касатора, посочени в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и касаещи фактите по спора, изразяващи се във фактическото преместване на предприятието и твърденията в тази насока на касатора, са неотносими към настоящото производство.
Съдът е приел, че липсва съгласие от страна на работника, при новите условия, посочени допълнително от страна на работодателя, като не е обсъждал двъпроса относно формата на това съгласие /при наличие на първоначално писмено такова/, както и в какъв срок следва да се даде то. В тази насока, поставените правни въпроси относно срока на съгласието и формата му, също са неотносими към производството, доколкото на първо място, за да е относим правния въпрос, въззивния съд следва по него да е формирал правни изводи, с оглед възможността на касационната инстанция да прецени доколко са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК – дали е налице евентуално противоречие със задължителна съдебна практика, дали правния въпрос е разрешаван противоречиво или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 960 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 320/2016 г. от Окръжен съд – София, І-ви въззивен състав.
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място], общ. Е. П., да заплати на Е. А. В. сумата 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.