ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
гр. София, 23.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1613 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. С. и И. М. С. срещу решение № 680 от 23.03.2009 г. по гр. д. № 99/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация И. М. И., М. И. Р., С. И. А. и А. И. И. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 4* от 12.11.2007 г. по гр. д. № 371/06 г. на Районен съд гр. Б. в частта, в която е прието че към настоящия момент процесните имоти са обединени в един имот № 34 с площ 3.799 дка. Оставил е в сила решението в частта, в която е признато за недоказано оспорване на удостоверение № 167 от 15.04.2005 г. на ОСЗ гр. С.. О. е първоинстанционното решение в останалата му част. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ предявен от Г. С. и И. С. срещу И. И. , М. Р. , С. А. и А. И. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС И. К. е била собственик на нива /гора/ с площ 2 дка и нива с площ 1.5 дка в м. „С” /Ридо/.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос дали е допустимо въззивният съд да се произнесе по въпрос, с който не е бил сезиран. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. За да отхвърли иска съдът приел, че ищците не установили началния момент на 20 г. давностен срок на владение, за да придобият имота към 1956 г. Не била установена и идентичност между имотите заявени в исковата молба и тези посочени от свидетелите. При постановяване на решението съдът не е излязъл извън рамките на заявените в жалбата основания. В исковата молба се твърди че И. К. е собственик на имота по наследство и давност. Като е изложил съображения, че не е налице изискуемия давностен срок, който се преценява от определен момент, съдът не се е произнесъл в противоречие с т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т. 3 от ТР № 2 от 02.07.2004 г.
В изложението е формулиран и въпрос касаещ правото на собственост на ищците върху процесния имот. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Посоченият в изложението въпрос е фактически, а не правен, поради което няма основание за допускане касационно обжалване по така формулиран въпрос.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 680 от 23.03.2009 г. по гр. д. № 99/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: