О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 247
София, 01.04. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3487/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “С” АД, гр. С. срещу решение от 07.05.2008 по гр. д. № 3902 /2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2001 г. по гр. д. № 4999/1992 г. на СРС. С решението касаторът е осъден да предаде 40.59 идеални части от покрит коридор-вход, представляващ обща част на сградата, преустроен в магазин с площ от 22.32 кв. м., намиращ се в южната част на приземния етаж на сградата на бул. Хр. Б. № 65, в гр. С., индивидуализиран с граници. Развит е довод за необоснованост на изводите, че имотът не е станал собственост на касатора на основание включването му в капитала на дружеството, както и че е със статут на обща част на сградата, поради което и съсобствен между етажните собственици, което е касационно основание по чл. 281, ал. 3 ГПК. Считат, че въпросът за това дали обектът, предмет на иска, е със статут на обща част или съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, е съществен и от значение за точното прилагане на закона, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.
Ответницата по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. извърши проверка на данните по делото съобразно релевираното основание за допускане на касационно обжалване и намери, че не е налице такова.
Срещу касаторът е предявен ревандикационен иск от част от етажните собственици в сградата, построена в гр. С., на бул. Хр. Б. № 65, за помещение използвано като магазин, в каквото са били преустроени без одобрен архитектурен проект съществували в сградата покрит вход и антре. Този факт е установен с приета техническа експертиза. Същата е установила, че пространството е било проектирано и изградено като проход и антре, поради което е със статут на обща част. През 1952 г. е взето решение от етажната собственост да отдаде това помещение под наем. Вещото лице при извършен оглед е установило, че то е преустроено в магазин без издадени строителни книжа. По делото не са събрани доказателства и за момента на извършване на преустройството, но с оглед решението за отдаване под наем на покрития вход и антре, може да се направи извод, че преустройството следва по време това решение.
По делото е установено, че касаторът е правоприемник на “Р” АД, в капитала на който на основание решение от 26.10. 1999 г. са били прехвърлени 75% от капитала на “Р” ЕООД, гр. С.. Това дружество е правоприемник на общинска филма “Р”, а тя е учредена с имуществото на СК”Р”, гр. С.. От представения правен анализ на “Р” АД се установява, че в капитала му са били включени три магазина, построени в приземния етаж на сградата на бул. “Х” № 65, които магазини са били проектирани и изпълнени при построяването й на основание одобрен през 1938 г. архитектурен проект. Така направеното записване съответства и на костатациите на приетата техническа експертиза от въззивния съд (л. 35 по гр. д. № 3902/2004 г. СГС).
Въз основа на така установените факти съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали спорното помещение, преустроено за магазин, съставлява обща част на сградата. Въпросът е съществен , тъй като обуславя изхода на правния спор. Разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона – чл. 38 ЗС. При безспорно установеното по делото, че пространството е проектирано и изпълнено като обща част на сградата, изводът че ищците се легитимират като собственици на идеални части от него, е обоснован и законосъобразен. Преустрояването на помещение незаконно или законно не води до промяна на правото на собственост.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем.
По разрешения материалноправен въпрос има практиката на съдилищата и тя е последователна и безпротиворечива. Въззивното решение е постановено в съответствие с нея, поради което не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2008 по гр. д. № 3902 /2004 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.