О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София 22.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4861/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. В. Л. срещу решение от 02.04.2008г по гр.дело № 568/2007г. на Добрички окръжен съд , с което е намалено присъдено обезщетение за неимуществени вреди по иск на С. А. Х. на основание чл. 45 от ЗЗД , но е оставено в сила първоинстанционното решение на Добрички районен съд от 09.05.2007г по гр.д. №2419/2006г в частта за присъдените 6000 лева и съответната лихва за забава , присъдена отделно като размер. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Добрички окръжен съд се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса, в противоречие с практиката на ВС на РБ ,а и по тези въпроси има противоречива практика . Противоречието е обосновано като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД ,особено в конкретния случай ,в контекста на приноса на пострадалия вр. чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Именно въпросът за изследването на приноса е изтъкнат като основание, съществено е има ли присъдата,респ. споразумението пред наказателния съд , задължителен характер за гражданския съд досежно съпричиняването и към кои именно елементи на деликта като фактически състав се отнася инситутът на неизбежнатае отбрана . Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК . Приложени са решения от тълкувателната и незадължителна практика на ВС на РБ ППМС №12/1973г , ППВС № 17/63г, ППВС №4/1975г , ТР №53/1981г на ОСНК,решение №392/1976г на І г.о ,реш. 2173 по гр.д 1687/76 І г.о. и др., основанието по чл. 280 ал.1 т.2 по въпроса за размера на обезщетението ”в контекста на приноса” касаторат подкрепя с приложени решения на Великотърновски апелативен съд и Бургаски апелативен съд по конкретни дела .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения от тълкувателната практика на Върховния съд на РБ и редица решения , в които е очертано по кои въпроси влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд , но данните по настоящето делото не подкрепят извод Добрички окръжен съд да се е отклонил от тази задължителна и незадължителна практика на ВС на РБ и ВКС при постановяване на решението си . Изведеното по тълкувателен път разбиране,следвано константно от практиката е , че независимо от наличието на влязла в сила присъда по въпроса за вината и противоправността , въпросът за съпричиняването има място в гражданския процес. В случая въззивният съд не е отказал да се занимае с този въпрос , макар защитата на деликвента да не е въвела ясни и недвусмислени твърдения под формата на възражение . Били са ангажирани свидетелски показания и въззивният съд изрично е изтъкнал при обсъждането им , че изгражда преценката включително и в тази насока , т.е приел е предвид показанията на свидетелите , че увреждането е причинено единствено от въззивника Л. и съпричиняване не е налице .
Тезата за относимост на приложената съдебна практика и обосновката за противоречие с нея защитата на касатора изгражда , като съотнася института на неизбежната отбрана на плоскостта на причинно- следствената връзка. Тази теория няма опора в приложената тълкувателна практика на ВС на РБ и принципите ,на които е основана деликтната отговорност . Както е изтъкнал Добрички окръжен съд в съгласие с ППВС №12/1973г на ВС , въпросът за неизбежната отбрана и нейните предели има отношение към противоправността , а този елемент от деликтния фактически състав в случая е бил установен, предвид споразумението по наказателното дело. Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд по чл. 52 от ЗЗД приложените решения също не обосновават , тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма .
Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд ,V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 02.04.2008г по гр.дело № 568/2007г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .