О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 01.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2754 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 2621 от 30.03.2016 г. на Й. И. С., придружена от изложение на касационните основания от адвокат Е. К. – служебен адвокат на Й. И. С..
Жалбата е насочена против определение № 145 от 21.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 160/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав. Жалбоподателят е заявил, че притежава 1/3 ид.част от имота в [населено място], [улица], както и че не е получил присъдената му като уравнение на дела парична сума от 5 333 лева, дължима от Е. Р. С.. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като жалбата му не съдържа доводи за неправилност на обжалваното в настоящото производство определение на АС – Пловдив.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК ред, поради което е процесуално допустима.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата Е. Р. С., с която тя възразява, че още на 19.06.2006 г. е превела в полза на Й. И. С. полагащата му се като уравнение на дела парична сума. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение на АС – Пловдив.
Ответниците по жалбата Д. Д. С., Р. Д. С. и Д. Д. К. не са подали писмен отговор срещу частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
С постановено по гр.д.№ 36/2003 г. по описа на РС – Асеновград решение № 86 от 11.04.2006 г., влязло в сила на 31.05.2006 г., е приключило производството за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], като същият е възложен в дял на Е. Р. С. и Д. Д. С.. На останалите съделители – Р. Д. С., Д. Д. К. и Й. И. С. са присъдени суми в уравнение на дяловете.
От страна на Й. И. С. е последвало подаването на молби за отмяна, както и поредица частни жалби против постановени актове на РС – Асеновград, ОС – Пловдив и ВКС.
В процеса на администриране на депозираната от Й. И. С. по гр.д.№ 36/2003 г. частна жалба с вх.№ 9553 от 10.08.2015 г., с определение от 25.08.2015 г. РС – Асеновград постановил отказ за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК на Й. И. С. от внасяне на държавна такса по посочената частна жалба. Този отказ е потвърден с определение № 4003 от 02.10.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 2426/2015 г. на ОС – Пловдив.
Последвало е подаването на частна жалба срещу определение № 4003 от 02.10.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 2426/2015 г. на ОС – Пловдив, заведена с вх.№ 29168 от 13.10.2015 г. Като е съобразил характера на частната жалба с вх.№ 29168 от 13.10.2015 г., а именно – такава по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с разпореждане № 29168 от 15.10.2015 г. ОС – Пловдив е оставил същата без движение, като е дал конкретни указания : да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК (с подробно разяснение как следва да се процедира при условията на отделните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК); да се представи 1 бр. препис от частната жалба за връчване по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК; частната жалба да бъде приподписана от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването, евентуално – удостоверение за юридическа правоспособност на жалбоподателя. Изрично е отправено предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания в определения с разпореждането едноседмичен срок от връчване на съобщението, ще последва връщане на частната жалба. Съобщението за разпореждане № 29168 от 15.10.2015 г. е връчено лично на жалбоподателя на 28.10.2015 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 04.11.2015 г. Като е преценил, че до изтичане на срока нередовностите не са отстранени, с разпореждане № 9290 от 09.11.2015 г. окръжният съд е постановил връщане на частната жалба. Изводът на окръжния съд, че до 04.11.2015 г. включително не са били отстранени нередовностите на частната жалба с вх.№ 29168 от 13.10.2015 г., е споделен и от Апелативния съд, който с обжалваното определение № 145 от 21.03.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 160/2016 г. е оставил без уважение частната жалба с вх. № 33064 от 18.11.2015 г., допълнена с частна жалба вх. № 34560 от 02.12.2015 г., подадени от Й. И. С. срещу разпореждане № 9290 от 09.11.2015 г. на ОС – Пловдив по в.ч.гр.д.№ 2426/2015 г.
В представеното изложение на касационните основания се поддържа, че обжалваното определение е в противоречие с Определение № 324 от 09.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 4841/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. по въпроса, касаещ приложението на чл. 7, ал. 1 ГПК следвало ли е съдът да укаже последиците от неизпълнение в срок на дадените указания – основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че така поставеният въпрос има изискваното съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора. Потвърждавайки разпореждане № 9290 от 09.11.2015 г. на ОС – Пловдив по в.ч.гр.д.№ 2426/2015 г., Апелативният съд имплицитно е приел, че окръжният съд е процедирал в съответствие с прогласения от чл. 7, ал. 1 ГПК основен принцип в гражданския процес, че съдът е задължен да информира страните във връзка с предоставените им от закон процесуални права и задължения, включително да ги уведомява за последиците от неизпълнение на конкретни указания. Противно на становището на жалбоподателя, обаче, ВКС констатира, че произнасянето на Апелативния съд е в съответствие с формираната задължителна практика. Видно от текста на разпореждане № 29168 от 15.10.2015 г., Окръжен съд – Пловдив изрично и ясно е указал какви са последиците, които законът свързва с неизпълнение на дадените указания в посочения едноседмичен срок. Именно тези последици са приложени от окръжния съд при наличие на предпоставките по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо преценката на Апелативния съд, че окръжният съд е изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, се явява формирана при съблюдаване на практиката на ВКС и съответно – не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 от 21.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 160/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: