ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 248
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 225/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “П” – гр. Б. срещу Определение № 405 от 14.І.2010 г. по ч.гр.д. № 1140/ 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено Определение от 15. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 247/ 2009 г. на Етрополски районен съд, прекратено е производството по молбата за обезпечение на бъдещ иск пред този съд и делото е изпратено за разглеждане на Софийски районен съд. По изложените съображения, че определението е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се постанови друго, с което да се остави в сила първоинстанционното определение. Жалбоподателят счита, че съдът не се е съобразил с изискванията на процесуалния закон, макар и да са били налице предпоставките за правилното му прилагане, като определението е постановено и в противоречие с материалния закон, както и със съдебната практика, тъй като е налице местна, а не родова подсъдност на делото пред първоначално сезирания съд и неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното определение.
Ответникът по частната жалба ”Е” ЕАД – гр. Е. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск и делото е изпратено за разглеждане на компетентния районен съд, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за възможността съдът, сезиран с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, да прецени дали е компетентния съд с оглед постоянния адрес на ищеца, съгласно чл. 390 ал. 1 ГПК, за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск, е важен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Ако се приеме, че жалбоподателят поддържа, че този въпрос съдът е решил в противоречие със съдебната практика, искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е неоснователно. По приложението на чл. 309 ГПК (отм.) е създадена съдебна практика, която следва да се приложи съответно към аналогичната разпоредба на чл. 390 ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 390 ал. 1 ГПК, съгласно която искане на обезпечение на бъдещ иск следва да се отправи пред родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, обуславя компетентността на сезирания съд да разгледа искането, а не съставлява възражение за неподсъдност, на което страната се позовава по чл. 119 ал. 3 ГПК. Затова въззивният съд, като е уважил жалбата срещу допуснато обезпечение на бъдещ иск от некомпетентен, съгласно изискването на чл. 390 ал. 1 ГПК районен съд, е обезсилил обжалваното определение по чл. 390 ал.1 ГПК и е изпратил молбата за обезпечение на бъдещ иск за разглеждане на компетентния съгласно чл. 390 ал. 1 ГПК съд.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 405 от 14.І.2010 г. ч.гр.д. № 1140/ 2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: