5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 10.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 728 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. против решение № 180/10.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 458/2015 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Ответниците оспорват касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че предявения иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Прието е за безспорно и установено по делото, че ответникът Й. К. с влязла в сила в присъда е признат за виновен и осъден за това, че на 17.09.2004г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – 7.734 г. кокаин на стойност 966.75 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Прието е също така, че не се твърди а и не се установява от данните по делото, преди посочената дата въззиваемият да е осъществявал подобна или друга престъпна дейност. Направен е извод, че престъплението по чл.354а от НК попада в предметния обхват на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./, като е прието също така, че сключеният на 25.03.1999г. брак между ответниците по делото е прекратен с влязло в сила на 01.08.2001г. решение, постановено по гр.д.№653/2001г. Прието за безспорно също така, че за проверявания период, ответниците са придобили описаното в искането на ищеца имущество, като по делото са представени договорите, на основание на които са придобити конкретните обекти. Въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. приетите по делото експертизи, съдът е направил извод, че ответникът е разполагал с достатъчно средства със законен източник, за закупуването на посоченото имущество за периода от 22.04.2009г. до 10.09.2013г., така и за покриване на ежедневните си нужди. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, на отнемане подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което кореспондира с целта по чл. 2 от закона – предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност. С оглед преценката на основателността на предявения иск, апелативният съд е приел, че за да подлежи на отнемане имуществото, е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиване на имуществото, като е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиване на имуществото, за да подлежи то на отнемане. Обосноваването като логическа операция изисква наличие на причинна връзка между осъществената в определен период от време престъпна дейност и придобиване на имущество на значителна стойност. Прието е, че за да се направи основателно предположение за връзка между престъпна дейност и придобиване не е достатъчно да бъде установено, че ответникът не е разполагал със средства от законни източници на част от доходите, за придобиване на процесното имущество. Съдът е направил извод, че основателно предположение по смисъла на специалния закон в случая не може да се направи, тъй като установеното с влязлата в сила присъда престъпление е с еднократен характер и по делото не са ангажирани доказателства за осъществявана преди или след това, в рамките на проверявания период, престъпна дейност на ответника, което да обоснове извод, че имуществото, предмет на искането за отнемане, е придобито като резултат от нея. В конкретния случай, съдът е приел, че е налице влязла в сила присъда, с която ответникът К. е признат за виновен за това, че на 17.09.2004 год. в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – 7.734гр. кокаин на стойност 966.75 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода. Престъплението за което е осъден ответника от обективна страна е осъществимо само чрез действие на дееца, изразяващо се в престъпно държане на наркотик. Съдът е приел, че не е установено, че държането на наркотичното вещество е генерирало приходи за въззиваемия, които приходи той, да е вложил при придобиване на имуществото. Направен е извод, че не се установява и да е извършвал сходна престъпна дейност в предходни или следващи периоди, поради което е направен извод, че при неустановяване на законен източник за част от проверявания период при недоказване на пряка или косвена връзка с престъпната дейност не може да обоснове извод за основателност на иска. Отразено е също така, че Комисията не е навела твърдения за връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване на всяко едно от имуществата, като при липса на доказателства за конкретни факти и обстоятелства нито логически, нито житейски може да се направи основателно предположение, че придобиването на процесното имущество е свързано, дори и косвено с осъществената от ответника през 2004г. престъпна дейност – държане без разрешение на високорисково наркотично вещество. Въз основа на горното, и предвид неустановяване в производството на кумулативно изискуемите от закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на процесното имуществото, собственост на въззиваемите, въззивният съд е приел, че подаденото искане следва да се отхвърли изцяло като неоснователно.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първия правен въпрос, посочен от касатора е, за да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка между установената престъпна дейност и придобиване на процесното имущество и рамките на проверявания период, следва ли да се изследва връзка само между канкретното престъпление, по повод на което е започнало производството по ЗОПДИППД/отм./ или следва да се имат предвид всички установени с влязла в сила присъда престъпления.
Така поставен, правният въпрос е неотносим към спора, доколкото съдът е приел, че липсват както твърдения в направеното от комисията искане, че са налице предходни осъждания на лицето, чието имущество се иска да бъде отнето, така и данни по делото за предходни осъждания, от които да се направи извод за наличието на престъпна дейност, в какъвто смисъл е поставен правния въпрос. Съдът не е приел от фактическа страна, че по отношение на лицето са налице предходни осъждания, като на тази основа да е направил извод, че същите не следва да се имат предвид при проверката на неговата престъпна дейност, във връзка с придобиването на имуществото, посочено в искането. Проверката на фактите по делото не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение и неговата правилност, а необосноваността на съдебните решения не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване, съгласно чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява едва след като са налице основанията по допускане на касационното обжалване, предвид посочването на този порок на съдебното решение сред касационните основания по чл.281 ГПК.
Втория правен въпрос е свързан с възможността престъплението, за което е осъдено лицето да не е от категорията на продължаваните и резултатните престъпления, но и да е получена имуществена облага и да може да се направи конкретна връзка между нея и придобитото имущество, при липса на законни източници на средства. На първо място, съдът не е приел, че е налице имуществена облага, резултат от престъпната дейност на ответника, на следващо място е приел, че са налице данни за законен източник на средства за същия при придобиване на имуществото, все факти, възприети от въззивния съд, водещи по горните съображения /при отговора на първия поставен от касатора правен въпрос/ до неотносимост на правния въпрос. В тази връзка, предвид решаващите изводи на съда е неотносим и въпроса, свързан с необходимостта да се обосновава връзката на престъпната дейност с придобиването на всяко конкретно имущество.
Третия правен въпрос е свързан с възможността да се установи само въз основа на свидетелски показания получаването на големи суми от различни източници, включително от заинтересовани от изхода на спора свидетели, без тези факти да са подкрепени с писмени доказателства. Съдът не е обосновал своите изводи само въз основа на свидетелски показания на първо място, като на следващо място, не този правен въпрос е обосновал изводите на съда относно неоснователността на предявения иск, поради което не са налице касационни основания за допускането до касационно обжалване на това основание, във връзка с така поставения правен въпрос.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по делото следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, които се претендират само от ответника по касационната жалба М. Д. Д., чийто разноски са в размер на 2000 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180/10.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 458/2015 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА К. да заплати на М. Д. Д. съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 2 000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.