О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 10.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1925 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Л. П., чрез адв.П.В. срещу решение №24 от 21.03.2019г. по в.т.д. №22/2019г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №357 от 01.11.2018г. по т.д.№56/2018г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на Б. Л. П. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2017г. ПТП за разликата над 10 000 лева до претендираните 40 000 лева, както и законната лихва върху тази сума.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалните правила /липса на мотиви/ и противоречие с материалния закон /чл.52 ЗЗД/, както и с практиката на ВКС по неговото приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенцията за застрахователно обезщетение да бъде уважена за още 30 000 лева /до предявения размер от 40 000 лева/, ведно със законната лихва от 16.10.2017г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лева е справедливо и е в състояние да компенсира търпените неимуществени вреди. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси /въпроси от №3 до №10 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение №112/21.06.2017г., гр.д.№60334/2016г. на І г.о.; решение №78/06.08.2015г., т.д.№1278/2014г., ІІ т.о.– основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на въпроси №№5, 6 и 10 поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Поставя и процесуалноправни въпроси /№№1 и2/ относно задължението на въззивния съд да изложи собствени ясни мотиви, като обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните, като не сочи практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва касационната жалба като излага доводи както за липсата на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността му. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432 КЗ, предявен от Б. П. за сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, въззивният съд приема, че 10 000 лева е размерът на справедливото обезщетение за причинените й при процесното ПТП неимуществени вреди. При безспорно установени механизъм на ПТП, противоправно поведение на застрахования в ответното дружество водач на МПС и причинна връзка с претърпените от ищцата вреди, въззивният съд изцяло споделя доводите за основателност на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 10 000 лева и препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.
Решаващият съдебен състав споделя тезата, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи по справедливост, като понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. Въззивният съд определя паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания, емоционални и психически травми като съобразява, че тя е претърпяла леки телесни повреди /кръвонасядания и отоци/, които са болезнени, но отшумяват сравнително бързо и не оставят последици; средна телесна повреда – фрактура на лъчева кост на лявата ръка, заради която лявата й ръка е била обездвижена с гипсова отливка за срок от 30 дни, през което тя е изпитвала неудобства и затруднения в ежедневието, както и силен стрес от страх и загриженост за здравето и емоционалното състояние на малолетното си дете, което е било до нея при катастрофата. При определяне размерът на дължимото обезщетение съдът отчита, че ищцата не е била хоспитализирана, не е била оперирана, не е била засегната доминантната й дясна ръка, не е била лишена от възможност да се движи, да излиза от дома си, да се среща с хора, да общува с близките си. Събразява и обстоятелствата, че процесните травми са излекувани напълно за период от 2-3 месеца, функцията на ръката е възстановена, липсват последици за здравето на ищцата, както и козметични дефекти. Отчитайки тези обстоятелства, както и лимита на застрахователното покритие, отразяващ икономическите условия към 2017г., въззивният съд приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е справедлива сумата 10 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационен контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. претърпените от ищцата болки и страдания в резлутат от установените телесни увреждания /леки и средна телесни повреди/, техните специфики, интензитет и последици, както и данните от психологичната експертиза за преживения от нея стрес, вкл. и поради обстоятелството, че детето й е присъствало при произшествието. Постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/1968г. Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касаторите решения на ВКС. Преценката на въззивния съд е конкретна и комплексна, обсъдени са всички релевантни за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД факти. Доколко конкретният размер на определеното от него обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Не са изложени никавки доводи относно твърдението на касатора, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че по приложението на чл.52 ЗЗД има трайна и непротиворечива съдебна практика, вкл. задължителна съдебна практика /ППВС №4/1968г./, която изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационен контрол.
Поставените процесуалноправни въпроси са значими за изхода на спора, но касаторът не е обосновал наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението не са конкретизирани решенията на ВКС, на които въззивното решение противоречи, което е достатъчно основание да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалавния съдебен акт до касационен контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски, но предвид липсата на доказатества за договорено и платено адвокатско възнаграждение такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №24 от 21.03.2019г. по в.т.д. №22/2019г. на Апелативен съд- Бургас в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.