О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 10.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1128/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Н., приподписана от адвокат Х., срещу въззивно решение №539 от 25.11.2013г. по гр. дело № 731/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е извършена делба на жилищния имот като е възложен на съделителя Г. Н.. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора правните въпроси са : основателна и доказана ли е неговата претенция за възлагане на имота по чл.349,ал.2 ГПК, както и дали е основателна и доказана претенцията на съделителя Г. Н.; следва ли да се имат предвид обстоятелствата, че е пенсионер, болен и няма практическа възможност с присъденото му уравнение на дела да придобие друго жилище. Счита, че е безспорно по делото, че процесният имот е единственото му жилище.
Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №184/2011г. по гр.д.№983/2011г. на Велинградския районен съд в частта му за сметките и е потвърдено решение №184/2011г., както и допълнително решение №245/2013г. по същото дело в частта, с която на основание чл.349,ал.2 ГПК делбеният жилищен имот е поставен в дял на Г. Н. и последният е осъден да заплати на Н. К. 9855 лева, а на С. Н. 39 420 лева за уравнение на дяловете им.
Въззивният съд е приел, че предметът на делбата във фазата по извършването и, е недвижим имот,представляващ еднофамилна жилищна сграда, който е реално неподеляем съгласно неоспорената техническа експертиза. Възлагателна претенция на съделителя С. Н. е неоснователна. Той не е доказал предпоставките на чл.249,ал.2 ГПК. Съделителят Г. Н. е доказал твърдението, че е живял в имота към момента на смъртта на наследодателя и че не притежава друг жилищен имот.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Така формулираните от касатора въпроси касаят съществото на спора по основателността на неговата претенция за възлагане на жилищния имот и сочат на необоснованост на изводите на съда при преценката на кого да възложи същия. Необосноваността на съдебния акт не може да послужа като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Освен това решението на въззивния съд при преценката на възлагателните претенции не е в противоречие със сочената задължителна практика, обективирана в ТР№1/2004г., ОСГК. Решаващите му изводи са, че касаторът, на когото е указана доказателствената тежест, не е ангажирал никакави доказателства във връзка с твърдението си, че не притежава друг жилищен имот, каквито е ангажирал другият съделител. Изводите на съда не могат да почиват на предположения. Въпросът дали следва да се отчитат и други обстоятелства при възлагането /възраст, здравословно състояние, възможност за закупуване на жилище с присъденото уравнение/, не могат да получат решение по пътя на тълкуването на закона и неговото прилагане, в което се изразяват функциите на съда. Те могат да се уредят единствено по законодателен ред, което е извън компетентността на настоящата инстанция.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Няма искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №539 от 25.11.2013г. по гр. дело № 731/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: