О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С., 11.06. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2112/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. Т., подадена чрез адв. И. П., срещу определение № 851/16.02.2018г., постановено по в. ч. гр. д .№ 78/2018г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10514 от 06.12.2017г., постановено по гр. д. № 2840/2017г. на Благоевградския районен съд, с което е върната исковата му молба срещу Д. К. Я. и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, погрешно прилагане на материални норми и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се доразвиват оплакванията на жалбоподателя за неправилност на определението. Поддържа се, че въззивният съд едностранчиво и механично е подходил при преценката на фактите и обстоятелствата, от които страните черпят правата си и затова погрешно е възприел фактическата обстановка. Жалбоподателят сочи, че съдът не участвал активно в разкриване на действителните отношения между страните, не им указал да представят доказателства относно спорните въпроси и погрешно счел представените писмени доказателства към частната жалба за ирелевантни, тъй като същите установявали качеството на ищеца на наследник на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, чието разваляне се иска. Поддържа, че е налице условието по чл. 281, ал.1, т. 3 ГПК, касаещо допустимостта на жалбата. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. Същата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017г. и подлежи на разглеждане по този ред.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството пред районния съд е образувано по предявен иск от Б. И. Т. и О. К. Т. срещу Д. К. Я. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 117, т.I, н. д. № 153/1998г., с предмет прехвърляне на собствеността върху подробно описания недвижим имот. Съобразно изложените в исковата молба твърдения страните се легитимират като наследници на И. С. Т., приобретател по договора, какъвто е и ответникът. С разпореждане № 9539/09.11.2017г. исковата молба е оставена без движение, като на ищците са дадени указания да обосноват правния си интерес от предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В указания им срок в поправена искова молба ищците излагат същите фактически обстоятелства и преповтарят твърденията си, че правеният им интерес се обуславя от качеството им на наследници на общия им наследодател, приобретател по процесния договор наред с ответницата, която не изпълнила задълженията си по него спрямо прехвълителката Маца С.. Приемайки, че ищците не са обосновали правния си интерес от предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД районният съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Въззивният съд констатирал, че действително въпреки дадената им възможност ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба. Посочил, че съдът няма задължение да извлича правния интерес на страните от водене на делото чрез анализ на информацията, съдържаща се в приложените от тях към исковата молба писмени доказателства. Обосновал е, че съобразно материалното правоотношение ищците, в качеството си на приобретатели биха имали правен интерес да насочат иска си срещу прехвърлителя по същото, а не срещу друг приобретател, който стои на същата идентична страна в това материално правоотношение. Отчел е, че твърденията на ищеца Б. Т. за качеството му на наследник на прехвърлителя по договора са въведени едва с депозираната от него частна въззивна жалба и не са били представени за преценка пред районния съд, поради което правилно районният съд при проверката си по чл. 129 ГПК не ги е взел предвид. Заключил е, че след като ищецът не е извършил дължимите действия за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на закона и изричните указания на съда, въпреки дадените ясни и конкретни указания, то същият следва да понесе предвидените в чл. 129, ал. 3 ГПК последици.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай жалбоподателят не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Единствено може да го конкретизира, уточни и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителни основания за това. В представеното от жалбоподателя изложение се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които подлежат на проверка при разглеждане на жалбата по същество, а не във фазата по нейната селекция.
В обобщение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 851/16.02.2018г., постановено по в. ч. гр. д .№ 78/2018г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: