О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София 18.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6170 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Д.,М. Д. Д. и С. Д. Д. чрез пълномощник адв.П. Г. срещу решение № 254 от 27.05.13г.по в.гр.дело № 322/13г.на Окръжен съд – Пазарджик,с което е потвърдено решение № 79 от 8.02.13г.по гр.дело № 2287/12г.на Районен съд-Пазарджик.С него са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове против Д. П. Н. да заплати на всеки от тях по 20 000 лв,представляващи частично обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неоснователното им лишаване да стопанисват имотите си за периода от 3.11.2006г.до 3.11.11г.,като произвеждат и извършват търговия с риба и рибни продукти,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата Д. Н. чрез пълномощник адв.Н. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищците се легитимират като собственици на процесните нива,ливада и пет рибарника,находящи се в землището на [населено място] ,м.К. с решение № от 13.08.98г.на ПК-Пазарджик и констативен нот.акт № г.Прието е,че между страните по делото е имало сключен договор за наем на процесните имоти за времето от 15.03.04г.до 31.12.04г.С решение № 936 от 11.09.08г.по гр.дело № 4067/07г.на ВКС,ІІ г.о.,по предявени искове с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД, ответникът Д. Н. е осъден да предаде на С. Д. държането на процесните седем имота. Решението е изпълнено,като е извършен въвод във владение в полза на С. Д. срещу длъжника Н. на 3.11.11г.За да отхвърли претенциите за обезщетение от претърпени пропуснати ползи,изразяващи се в невъзможност да се извършва стопанска и търговска дейност по отглеждане,угояване и продажба на риба и рибни продукти от ищците,въззивният съд е приел,че ищците не са доказали,че тези пропуснати ползи са реални и сигурни и че с тях имуществето им е намаляло.В тази връзка са изложени съображения,че нито са регистрирани като търговци,нито са регистрирани като земеделски производители при условията на §1 от Закона за подпомагане на земеделските производители,като производители на риба и аквакултури,предназначена за продажба.Съдът е счел,че няма данни по делото,че ищците да са сключвали договори за доставка на зарибителен материал,за доставка на фураж,за обработка на терените ,за извършване на рибностопански мелиоративни дейности,необходими да се извършват преди зарибяването на басейните и др.необходими мероприятия,за да се приеме,че в резултат на виновното поведение на ответника тези дейности не са изпълнени и претендираните пропуснати ползи се явяват пряка и непосредствена последица от това негово виновно поведение.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Посочените в изложението въпроси са : лишаването на собственика от ползването на вещта и от възможността да извлича полезните й свойства представлява ли пропусната полза по смисъла на чл.82 ЗЗД; настъпили ли са реално вреди за ищците,изразяващи се в пропусната възможност да стопанисват имотите си; тези вреди предвидими ли са и налице ли е причинна връзка между поведението на ответника,който независимо от влязлото в сила съдебно решение по чл.233 ЗЗД да върне вещта,е принудително изведен от рибарниците едва на 3.11.08г.от съдия изпълнител и реална ли е възможността през този период ответникът,използвайки по предназначение имотите си – за отглеждане и продажба на риба,да увеличи патримониума си; дължи ли наемателят на обезщетение за ползата ,от която е бил лишен,ако след прекратяване на договора за наем и след влизане в сила на решение по чл.233 ЗЗД,наемателят продължи да ползва вещта и отказва да напусне имота и ако дължи обезщетение,то следва ли наемодателят да има качеството на търговец или земеделски производител; как следва да се определи размера на обезщетението,ако се претендира като пропусната полза – печалбата,реализирана от ответника в резултат на неоснователното ползване на имотите,равнозначна ли е на обедняването на ищците поради лишаване ползването на имотите им.Така формулирани въпросите са свързани с преценката на доказателствата от съда и формиране на вътрешното му убеждение,че ищците не са доказали претендираните пропуснати ползи. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Правните изводи на въззивния съд са съобразени със задължителната практика на ВКС,както с цитираните в мотивите решения,постановени по чл.290 ГПК,така и с ТР № 3 от 3.12.12г.на ОСГТК на ВКС.В него е посочено,че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано,че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.намира,че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 254 от 27.05.13г.,постановено по в.гр.дело № 322/13г.на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.