2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С., 18.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 92 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на ищцата Т. И. М. срещу Решение № 1642 от 11.07.2017г. по в.т.д.№ 1804/2017г. на САС, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 3646/2012г. на СГС, ГО, 6 състав за отхвърляне на иска, предявен срещу [фирма] с предишно фирмено наименование „Х. А. А.-А.“ за обявяване, на основание чл.19,ал.3 ЗЗД, за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в договор за финансов лизинг №[ЕИК]/01.10.2007г., на лек автомобил „А. Р.“, рег. [рег.номер на МПС] .
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съдилищата в противоречие с практиката на ВКС са приели, че при наличие на неизпълнено задължение за плащане на цената по договор за финансов лизинг, лизингополучателят няма право да претендира правото на собственост върху лизинговата вещ чрез искане за обявяване на договор за покупко-продажба на лизинговото имущество за окончателен. Касаторът счита, че мотивите на САС, че значителното неизпълнение на лизингополучателя на задължението за плащане на лизинговите вноски е пречка за уважаването на иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, са в пълно противоречие с решението по т.д.№ 897/2009г. на 2 т.о на ВКС. Поддържа, че значителността или незначителността на неизпълнението на паричното задължение на ищцата има единствено отношение към възможността ответната страна да развали договора за лизинг, а в конкретния случай липсва такова изявление преди завеждането на исковата молба. Касаторът счита, че съдът е придал на предварителния договор качество на окончателен такъв, без да прецени, че именно неговото решение ще замести окончателния договор. Поддържа, че неправилно е тълкувано писмото на ответника от 21.10.2011г., в което е изразено съгласието му за прехвърляне собствеността върху автомобила. Счита, че в него е обективирано ясно постигнато съгласие за сключване на окончателен договор с прехвърляне на собствеността при определени условия. Искането е за отмяна на въззивното и потвърденото с него решение на СГС и уважаването на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД предварителен договор, при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на приетото с предварителния договор задължение за заплащане на цена „на имота“, предмет на договора и неизправната страна може ли да иска обявяване на договора за окончателен. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС /гр.д.№ 349/09 на 3г.о., т.д.№ 207/10 на 2 т.о., гр.д.№1274/12 на 4 г.о./ с които е прието, че неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД и ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен ако не е изплатил цената изцяло или отчасти.
2/ Значително или незначително неизпълнение на паричното задължение /с оглед критериите на чл.87,ал.4 ЗЗД/ има ли отношение към възможността за предявяване на иск по чл.19,ал.3 ЗЗД или се отнася само до възможността за разваляне на договора от страна на кредитора. Въведената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280 ГПК като се поддържа, че отговора на поставения въпрос произтича от цитираните решения на ВКС, но е необходимо по-детайлно разграничение на база възможност за предявяване на иск и уважаването му спрямо възможността за разваляне на договор, което ще доведе до по-прецизно прилагане на материалния закон.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за изготвяне на писмен отговор.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е отчела като безспорно, че между страните на 01.10.2007г. е сключен договор за финансов лизинг с предмет лек автомобил със срок на действие от 48 месеца – до 31.10.2011г., в т.3 на който е предвидено, че при изтичане срока на лизинга, лизингополучателят има опция да придобие собствеността след едностранно писмено изявление, направено до лизингодателя, като всяко неизпълнение на условията на договора от страна на лизингополучателя, освобождава лизингодателя от задължението да прехвърли лизинговия обект; че такава уговорка се съдържа и в т.6.1 от ОУ- след изтичане на срока на договора, лизингополучателят има опция да придобие правото на собственост върху лизинговата вещ, за което следва да направи изрично волеизявление до лизингодателя; преди прехвърлянето на собственоста лизингополучателят следва да е заплатил всички дължими суми по договора за финансов лизинг.
Констатирано е, че ищцата е навела твърдение, с което признава, че към момента на предявяването на исковата молба /март 2012г./ е погасила 71.81% от дължимата стойност на автомобила.
Съставът на САС е приел за установено, че задължението за плащане на лизинговите вноски е погасено до размер на 32 235.44лв., а неплатените задължения към 01.11.2011г /при изтичането на срока на договора/ възлизат на 32 980.90лв. – дължими месечни вноски, наказателни лихви, данък МПС и застраховка. За безспорно е прието, че с писмо по електронна поща от 21.10.2011г., ответното дружество е уведомило ищцата, че молбата й за придобиване на собствеността върху лизинговия автомобил е одобрена, но за предприемане на действия по прехвърлянето на собствеността, следва да погаси всички свои задължения по договора за лизинг в размер на 32 630.89лв.
От правна страна в обжалваното решение е мотивирано, че договорът за финансов лизинг, съгласно определението по чл.342, ал.2 и ал.3 ТЗ, има за предмет задължението на лизингодателя да придобие една вещ със събствени средства, при условия определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване, срещу възнаграждение, което представлява изплащане на стойността на лизинговата вещ; че поради това финансовият лизинг обикновено съдържа и клауза, даваща възможност на лизингополучателя да придобие собствеността – при добросъвестно изпълнение на задълженията си, лизингополучателят изплаща на лизингодателя стойността на лизиновата вещ, ведно с договореното възнаграждение; че по този начин лизингодателят кредитира лизингополучателя и при погасяването на кредитното задължение от страна на лизингополучателя, същият има право да получи в собственост вещта, за която е бил кредитиран. Прието е, с оглед практиката на ВКС, обективирана в решение № 102/2010 по т.д. № 897/2009г на ІІ ТО, че такава клауза, тълкувана с оглед цялостното съдържание на лизинговия договор, може да бъде разглеждана като предварителен договор за покупко- продажба на определена вещ – доколкото са ясни страните, предмета на договора и цената по сделката и страните са предвидили възможност за окончателно прехвърляне на правото на собственост на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучатя. Съставът на АС е приел, че в такава хипотеза пораждането на правото да се претендира прехвърляне на правото на собственост е под условие; под условие следва да се разглежда и възможността да се търси прехвърлянето на правото на собственост на лизинговата вещ чрез обявяване на съдържащия се в лизинговия договор предварителен договор за покупко- продажба в окончателен.
Мотивирано е, че право да придобие лизинговата вещ – право да иска да изкупи лизинговата вещ, има лизингополучателят при точно изпълнение на договорните си задължения или в случаите, когато неговото неизпълнение е минимално и незначително с оглед интереса на лизингодателя; че ако лизингополучателят не е изправна страна по договора и изпълнява неточно или не погасява своите задължения, той няма право да придобие собствеността при изтичане на срока на договора, тъй като интересът на лизингодателя да му бъде възстановена сумата, с която е кредитирал лизингополучателя със съответната печалба, не е удовлетворен; че за да може да претендира да придобие собствеността върху лизинговата вещ, лизингополучателят следва или точно да е изпълнил своите договорни задължения или да удовлетвори интереса на лизингодателя, като му заплати дължимите се суми по договора за лизинг: вноски, лихви и разноски така, че той да няма интерес от развалянето на договора за лизинг и да възникне правото на придобиването на собствеността на лизинговата вещ. Прието е, че в конкретния случай, за да възникне право на придобиване на собствеността и да се приеме, че е ищцата има право да претендира да придобие правото на собственост върху лизинговата вещ доброволно или по съдебен ред, като клаузата на т.3 от договора за финансов лизинг и на чл.6,ал.1 от ОУ към договора за финансов лизинг бъдат обявени за окончателен договор между страните за покупко- продажба на процесния автомобил, следва ищцата да е погасила своите договорни задължения изцяло или поне до степен незначителна неудовлетвореност на кредиторовия интерес. Акцентирано е, че това изрично предвидено като условие за придобиването на правото на собственост върху лизинговия автомобил, вписано както в т.3 от договора за финансов лизинг, така и в т.6.1 от ОУ; че при неизпълнение на това задължение лизингополучателят няма право да претендира придобиването на правото на собственост върху лизинговата вещ доброволно, съответно няма право да търси по съдебен ред сключването на договор за покупко-продажба на лизинговото имущество чрез обявяването на предварителния договор, съдържащ се в лизинговия договор, за окончателен. Обсъдено е, че дори от изявленията на ищцата в исковата молба е видно, че кредиторовият интерес не е удовлетворен в значителна степен, и че не е настъпило условието, при което договорът за лизинг се трансформира в предварителен договор и че в този смисъл следва да се тълкува и писмото от 21.10.2011г,, в което лизингодателят е заявил, че при условие, че ищцата погаси своите задължения по договора за лизинг, той ще й прехвърли собствеността.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко следва от обстоятелството, че трансформацията на договора за лизинг в предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ /на която трансформация след изтичане на срока на договора ищцата се позовава/, настъпва само ако към момента на изтичане на срока на лизинга, лизингополучателят е заплатил всички дължими суми, в това число лизингови вноски и задължения, дължими по договора и това е изрично предвидено в договора условие. Такава трансформация е невъзможна, ако тези задължения не са погасени. Правото на получаване на собствеността е обусловено от пълно изпълнение на задълженията на лизингополучателя, тъй като съгласно чл.3, лизингодателят се освобождава от задължението си да прехвърли лизинговия обект и опцията за придобиване на собствеността отпада при всяко неизпълнение на условията на договора от лизингополучателя.
Касаторът не дължи сметка, че правата по съществуващото при финансовия лизинг /паралелно с развитето на същинското лизингово правоотношение/ в латентно състояние правоотношение по квази предварителен договор за покупко-продажба на лизинговия актив, могат да бъдат упражнени по съдебен ред едностранно от лизингополучателя по правилата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, само в случай че са изпълнени от него условията на договора за лизинг за придобиване на актива.
Макар поставените от касатора въпроси да са засегнати в мотивите на обжалваното решение, не тяхното разрешаване е обусловило изхода на спора. Поради това, те не могат да изпълнят ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването. Те не притежават характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС да са обуславящи изхода на спора. Немислимо е допускане на факултативния касационен контрол по хипотетични въпроси. Изводите на въззивната инстанция изцяло са съобразени със спецификата на договора за финансов лизинг, към който, с поставените в изложението въпроси касаторът механично пренася общи разрешения по приложението на разпоредбата на чл.19,ал.3 ЗЗД. Поради това не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по първия поставен въпрос.
Въпросите в изложението изцяло игнорират обстоятелството, че са налице твърдения за трансформация на договор за лизинг в предварителен договор, а изводите на съдилищата са основани на спецификата на този договор и на извода, че право на получаване на собствеността – трансформацията е невъзможна преди изпълнението на всички задължения на лизингополучателя.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, което възнаграждение настоящият състав определя в размер на 200 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1642 от 11.07.2017г. по в.т.д.№ 1804/2017г. на САС, ГО, 1 състав.
Осъжда Т. И. М. да заплати на [фирма] сумата 200лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: