О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 02.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5304 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5818 от 11.07.2016г. по гр.д. № 1214/2008г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението от 27.12.2007г. по гр.д. № 1181/1996г. на Софийски районен съд, 46 състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и произнасяне по исковете, предявени от ищците в качеството им на процесуални субституенти.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска Синдикат на железничарите в България. Касаторът намира решението за неправилно, тъй като въпреки представените доказателства и направеното възражение, че не владее целия имот, съдът изобщо не се е произнесъл по този въпрос. Изтъква, че представители на ищците са признали, че и други организации държат големи части от сградата; освен това, държането на касатора не е лишено от правно основание. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Формулиран е въпросът: длъжен ли е съдът да обсъди всички представени писмени и други доказателства, и длъжен ли е да отдели спорните от безспорните факти. Този въпрос, според касатора, е решен в противоречие с Решение № 298 от 28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на IVг.о.
Ответникът „Холдинг БДЖ“ ЕАД взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“ също счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 108 ЗС от НК “БДЖ“ срещу Синдикат на железничарите в България с твърдение, че процесните имоти са държавна собственост и са предоставени на ищеца за стопанисване и управление. В хода на делото на основание чл. 120 ГПК/отм./ на мястото на ищеца са конституирани неговите правоприемници. Районният съд е приел, че първоначалният ищец НК “БДЖ“е собственик на имота по силата на акт за държавна собственост, но поради липса на доказателства кой от неговите правоприемници е поел активите на прекратената компания, е отхвърлил иска. Въззивният съд е намерил, че е разгледан непредявен иск, тъй като районният съд се е произнесъл по иск за признаване на ищците за собственици, без те да са претендирали, че са носители на това абсолютно вещно право. Горното е достатъчно за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск, така както е уточнен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба по време на въззивното производство. Съдът е посочил, че при изложените фактически твърдения в исковата молба ищците се легитимират не като носители на спорното право на собственост, а като процесуални субституенти на държавата, които могат да защитават държавната собственост.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Формулираният правен въпрос относно задължението на съда за обсъждане на доказателствата и отделяне спорното от безспорното няма отношение към решаващите мотиви на съда, довели до обезсилване на решението поради разглеждане на непредявен иск и връщането му за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск. В обжалваното решение съдът не се е произнасял по съществото на спора и не е обсъждал събраните доказателства, а само е констатирал наличие на несъответствие между предявения и разгледания иск. Наведените в касационната жалба възражения за това, че ответникът не владее целия имот и че има правно основание да го владее, не са били разгледани, именно защото съдът не се е произнасял по основателността на иска, а само по допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение. Тези въпроси ще бъдат поставени за разрешаване при новото разглеждане на делото. Затова, повдигнатият въпрос не е обуславящ за изхода на производството пред въззивния съд, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК и не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол. Определящ за постановяване на въззивното решение е изводът, че извършеното пред въззивния съд уточнение на исковата молба, че искът се предявява от ищците в качеството им на процесуални субституенти на Държавата като носители на право на стопанисване и управление на държавна собственост, обуславя недопустимост на първоинстанционното решение поради разглеждане на непредявен иск. Във връзка с този извод правен въпрос от касатора не е повдигнат, което препятства произнасянето на касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5818 от 11.07.2016г. по гр.д. № 1214/2008г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Синдиката на железничарите в България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: