3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на седми август през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1447 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по молбата с вх. № 77733/3.VІІ.2015 г. на касаторката по настоящето дело Х. Н. К. от [населено място] пазар за изменение на постановеното по настоящето дело в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 461/1.VІ.2015 г. в частта му за разноските, като присъденото в полза на ответния по касация Г. фонд юрисконсултско възнаграждение от 3 230 лв. бъде намалено на 1 297.50 лв. – поради неправилното му изчисляване, като в тази връзка алтернативно се поддържа, че това е резултат от допусната очевидна фактическа /аритметична/ грешка.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответният по тази молба /и по касация/ Г. фонд писмено е възразил чрез своя юрисконсулт по основателността на това искане с довод, че то е „преклудирано”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази, че определението по чл. 288 ГПК, с което не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното от Х. Н. К. от [населено място] пазар въззивно решение № 2110 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 8.ХІ.2013 г. по т. д. № 1234/2013 г., е било постановено на датата 18 юни 2015 г., докато молбата й по чл. 248, ал. 1, предл. ГПК за изменение на същото в частта му за разноските датира от 3 юли 2015 г., т.е. подадена в пределите на преклузивния едномесечен срок по този законов текст, счита, че тя ще следва да се преценява като процесуална допустима.
Разгледана по същество тази молба е частично основателна.
Атакуваното от Х. Н. К. въззивно решение е било постановено по гр. дело с цена на иска 90 000 лв. – арг. чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно не е меродавен т. нар. „обжалваем интерес” на касаторката, който тя в случая свежда до 40 000 лв., а именно цената на осъдителния й иск срещу ответния ГФ с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г” КЗ.
По аргумент от текста на чл. 78, ал. 8 ГПК, препращащ към правилата по чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед данните по делото, че юрисконсулт на ответния по касация Г. фонд е изготвил писмен отговор по касационна жалба за основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но в процесния случай не се е наложило той да се явява в открито съдебно заседание, намира че определеният размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение е в противоречие с последното правило от Наредбата, предписващо намаляването му с 25%. Вместо 3 230 лв. реално на ответния по касация ГФ се дължи възнаграждение по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК в размер на 2 422.50 лв. /а не 1 297.50 лв., както претендира касаторката/.
В заключение, тъй като настоящето искане няма за предмет разглеждане по същество на възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение – съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, т.е. за „съобразяването му с действителната правна и фактическа сложност на делото”, не може да се служа доводът на ответния по молбата ГФ, че искането с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК било преклудирано.
По изложените съображения, че не се констатира погрешното изчисляване на размера на действително дължимото юрисконсултско възнаграждение да е от аритметично естество, а напротив – същата „грешка” е въпрос на точното прилагане на материалния закон /чл. 9, ал. 3 от горецитираната Наредба/, не следва да бъде разглеждана предходната молба на Х. Н. К. от [населено място] (с вх. № 7353/24.VІ.2015 г.) с правно основание по чл. 247 ГПК и същия предмет.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА определение № 461/18.VІ.2015 г., постановено в пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО НАМАЛЯВА присъденото в полза на ответния по касация Г. фонд на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение от 3 230 лв. на 2 422.50 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и два лева и петдесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1447 по описа за 2014 г.