О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 23.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 130 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. „И” А. – клон Стара Загора чрез процесуален представител адв. Р срещу определение № 493 от 30.12.2008г. по ч. т. дело № 489/2008г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане подадената от Т. „И” А. – клон Стара Загора частна касационна жалба срещу определение № 277 от 02.06.2008г. по т. дело № 201/2008г. на Старозагорски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и необосновано, тъй като определението на въззивния съд прегражда принудителното изпълнение срещу „А” Е. , отнема правото на защита на кредитора срещу длъжника чрез изпълнителен процес. В частната жалба са изложени и съображения за неправилността на определението на въззивния съд. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да се допусне разглеждане на подадената частна касационна жалба.
Ответникът „А” Е. , гр. С. оспорва частната жалба и поддържа становище, че определението на ВКС е правилно. Излага доводи, че правилно е прието, че частната касационна жалба срещу определение № 277 от 02.06.2008г. на Строзагорски окръжен съд е недопустима, тъй като определенията по издаване на изпълнителен лист подлежат на двуинстанционно производство, както и поради това, че частната касационна жалба е просрочена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора, прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Т. „И” А. – клон Стара Загора частна касационна жалба срещу определение № 277 от 02.06.2008г. по т. дело № 201/2008г. на Старозагорски окръжен съд, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като въззивното определение, предмет на частната касационна жалба не попада в охвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Преценката за допустимост на частната касационна жалба е извършена с оглед уредбата на производството по издаване на изпълнителен лист, съдържаща се в отменения ГПК, съгласно разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист е постъпила преди 01.03.2008г. Изложени са съображения, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Гълъбовски районен съд определение за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание /чл. 237, б. „в” от отм. ГПК/ не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. По отношение на обезсилването на първоинстанционното определение поради неговата недопустимост, произтичаща от нарушаване на правилата за местна подсъдност, е прието, че е осъществено в рамките на правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, поради което е направен извод, че с постановяване на въззивното определение процесуалният ред за контрол на действията на първоинстанционния съд е изчерпан.
Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. В настоящия случай молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „в” от ГПК /отм./ е подадена от Т. „И” А. – клон Стара Загора в Гълъбовски районен съд преди 01.03.2008г. – на 25.02.2008г. Следователно е налице хипотезата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК и молбата за издаване на изпълнителен лист се разглежда по реда на отменения ГПК.
Въззивното определение, с което Окръжен съд Стара Загора се е произнесъл по допустимостта на определението на Районен съд Гълъбово по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка и договор за банков кредит във валута не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, с което Старозагорски окръжен съд се е произнесъл в правомощията си на въззивна инстанция, не е от категорията на визираните в посочения законов текст съдебни актове и следователно не подлежи на касационен контрол.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че определението на въззивния съд прегражда принудителното изпълнение срещу „А” Е. и отнема правото на защита на кредитора срещу длъжника чрез изпълнителен процес, тъй като с въззивното определение е обезсилено като недопустимо първоинстанционното определение и е прекратено производството пред Старозагорски окръжен съд поради липсата на компетентност на Гълъбовски районен съд, като е посочен компетентния съд за издаване на искания изпълнителен лист – Старозагорски районен съд.
Въззивното определение не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определение за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 и следващите от ГПК /отм./, е изведена изрично в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу определенията по чл. 213, б. „б” във връзка с чл. 242 и сл. от ГПК /отм./ само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. С определение № 277/02.06.2008г. по т. дело № 201/2008г. Старозагорски окръжен съд не се е произнесъл като пъроинстанционен съд, а упражнявайки правомощията си на въззивна инстанция.
Изложените в частната жалба съображения за неправилност на определението на Окръжен съд Стара Загора не следва да се обсъждат, тъй като предмет на частната жалба е определение № 493 от 30.12.2008г. по ч. т. дело № 489/2008г. на ВКС на РБ, ТК, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по съществото на определението на Старозагорски окръжен съд.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 493 от 30.12.2008г. по ч. т. дело № 489/2008г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.