– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 248
гр. София 23.05.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.03.2017 (осми март две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 648 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 358/13.01.2017 година, подадена от А. Ж. К., срещу определение № 286/19.12.2016 година, постановено по гр. д. № 5280/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, І г.о. е оставил без разглеждане подадената от А. Ж. К. молба вх. № 1 125 305/22.08.2016 година за отмяна на влязлото в сила решение № 6044/19.08.20015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по в. гр. д. № 10 680/2012 година, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. В частната си жалба К. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискала същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от нея молба за отмяна.
Ответницата по частната жалба В. Ж. И. е подала отговор на същата с вх. № 1726/14.02.2017 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
А. Ж. К. е била уведомена за обжалваното определение на 04.01.2017 година, а подадената от нея частната жалба е с вх. № 358/13.01.2017 година като е подадена по пощата на 11.01.2017 година. С оглед на това и предвид правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от А. Ж. К. молба за отмяна съставът на ВКС, ГК, І г. о. е приел, че въпреки твърденията си А. Ж. К. не е посочила основания за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Като основание за отмяна на решението на по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК молителката е посочила, че едва след получаването на определение № 217/12.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5673/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е узнала, че след смъртта на упълномощения от нея адвокат, има правно на правна помощ и такава й е била предоставена по гр. д. № 57/2010 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 48-ми състав. Съставът на ВКС, ГК, І г. о. е приел, че това твърдение обосновава евентуално извършено от съда по съществото на спора процесуално нарушение, тъй като от негова страна не било изпълнено задължението му по чл. 99 от ГПК да я уведоми, че има право на правна помощ след смъртта на упълномощения от него адвокат. Същото обаче обосновавало основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, а не такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това е прието, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК срок за това. А. Ж. К. е твърдяла противоречие между решение № 6044/19.08.20015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по в. гр. д. № 10 680/2012 година и решение № 4020/04.06.2014 година на Софийски градски съд,гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. №12 900/2013 година. Второто решение е влязло в сила на 13.02.2015 година, когато с определение № 216/13.02.2015 година, постановено по гр. д. № 5673/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не е било допуснато касационното му обжалване. Същевременно решението, чиято отмяна се иска като необжалваемо е влязло в сила на датата на постановяването му-19.08.2015 година. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК молбата за отмяна е трябвало да бъде подадена в тримесечен срок от влизането в сила на последното решение, т.е. от 19.08.2015 година. Същата обаче е подадена по пощата на 19.08.2016 година, много след изтичане на предвидения в закона срок. Прието е, че пропускането на срока за подаване на молбата за отмяна се отнася и до твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като съгласно чл. 304, ал. 1, т. 5 от ГПК в този случай тримесечният срок започва да тече от момента на узнаване на решението. Тъй като А. Ж. К. е била страна в производството по което е постановено решение № 6044/19.08.20015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по в. гр. д. № 10 680/2012 година, то трябвало да се счита, че тя е узнала за него на 19.08.2015 година-датата на обявяване на решението в срочната книга, тъй доколкото решението не подлежи на обжалване и преписи от него не се връчват на страните.
Така изложените от първия състав на ВКС съображения за оставяне на подадената от А. Ж. К. молба за отмяна без разглеждане са съобразени със закона, поради което обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. За да е налице основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК трябва да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства или доказателства ще са от съществено значение за делото, в случай че, ако бъдат взети предвид от съда би се стигнало до друг резултат от спора. Поради това новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са такива факти от действителността които са свързани със съществуването на спорното право, с неговото възникване, съдържание, изменение или прекратяване, а новите доказателства са такива за установяване на тези факти. Не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК допуснатите от съда процесуални нарушения, каквото е твърдяното от А. Ж. К. нарушение на чл. 99 от ГПК, тъй като те не обуславят съществуването на спорното право. Такива нарушения могат да обусловят отмяната на влязло в сила само ако са елемент от фактическия състав на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна, като такива са тези по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Затова твърдяното от частната жалбоподателка процесуално нарушение допуснато от съда по съществото на спора не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Такова обстоятелство не може да бъде и това, че с определение от 18.05.2016 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 48-ми състав, постановено по гр. д. № 57/2010 година на А. Ж. К. е била предоставена правна помощ. Същата е предоставена в рамките на конкретното съдебно производство и има значение само за него, като не може да обуслови съществуването или не на спорното право, предмет на решението, чиято отмяна е поискана. Затова не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК определението, с което на К. е предоставена правна помощ по посоченото производство. С оглед на посоченото правилно е преценено от първия състав на ВКС, че А. Ж. К. е изложила твърдения за основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. С оглед на тези основания обаче молбата е подадена извън установените в чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК преклузивни срокове за това. Началния момент и продължителността на тези срокове са установени с императивни законови разпоредби като по силата на чл. 63, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК те не могат да бъдат продължавани. Същевременно липсва и разпоредба, която да позволява субсидиарното прилагане на чл. 259 от ГПК в производството по отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Нито началния момент, от който започва да тече срока за подаване на молба за отмяна, нито неговата продължителност са поставени в зависимост от това дали молителката е била в известност за правото си да ползва правна помощ или не. Поради това пропускането на срока за подаването на молбата не може да бъде санирано с твърдение за незнанието на това право и късното му упражняване. Това обстоятелство би могло да се твърди от молителката в евентуалното производство по възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна по реда на чл. 64 и следващите от ГПК, но може да обоснове спиране на срока за подаване на молбата. Последиците от пропускането на срока за подаване на молбата за отмяна са уредени в чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, от които е видно, че в този случай молбата не подлежи на разглеждане от съда и следва да бъде върната на подателя, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Като е съобразил това първият състав на ВКС е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 286/19.12.2016 година, постановено по гр. д. № 5280/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.