4
гр. д. № 1433/2015 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 248
София, 24.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1433/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2268 от 09.12.2014 г. постановено по гр. д. № 2959/2014 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 09.04.2014 г. по гр. д. № 8133/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от В. Л. В. срещу Р. К. Х. иск по чл. 124 ГПК съединен с иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на недвижим имот – апартамент № 28 в сградата построена в [населено място], с административен адрес [улица], вх. Б, ет. 4, в държавен недвижим имот съставляващ парцели ХІ, ХV и ХVІ в кв. 435 по плана на [населено място], с площ от 86.16 кв. м. сега с идентификатор 68134.105.67.1-30. Прието е, че ответникът Х. е добросъвестен приобретател по договор за покупко – продажба, който е сключил с лице, черпещо права от привиден договор също за покупко- продажба. Ответникът е сключил договора преди вписване на исковата молба за обявяване този на праводателя му за нищожен, поради което и на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗД придобитите от него права се запазват.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца по исковете В. В. с доводи за постановяване на решението при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК прави искане за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда процесуални въпроси 1. относно задължението му да даде указание на страните да ангажират доказателства, ако са пропуснали да направят това пред първата инстанция поради непълнота на доклада; 2. при направено позоваване във въззивната жалба на пороци в доклада на първата инстанция, задължен ли е съдът при направено искане от страната да допусне събиране на доказателства, които е пропуснато да бъдат поискани пред първата инстанция. Поставен е и материалноправен въпрос относно това оборима ли е презумпцията по чл. 17, ал. 2 ЗЗД ако вписването на исковата молба за установяване нищожност на сделката поради симулативност е станало след придобиване на имота от последващия приобретател. Сочат се всички основания по чл. 280, ал.1 ГПК без да се мотивира по кой от постановените въпроси кое основание за допускане на касация се поддържа.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателство че такива са направени.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
По делото е установено, че ищецът В. В. е придобил правото на собственост върху ап. 28 през 1983 г. на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. През 2002 г. го е продал на К. С., който към този момент е бил в брак с Д. С.. На 19.05.2005 г. те са го продали на ответника Р. Х., за което е съставен н. а. №136,т. ІІ.рег. № 2976 по н. д. № 302/2005 г.
С влязло в сила на 26.01.2012 г. решение по гр. д. № 58490/2011 г. на СГС договорът, сключен на 21.02.2002 г. между В. В. и К. С., е обявен за нищожен като сключен при условията на пълна симулация, чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД. Прието е, че е бил сключен с цел купувачът да получи кредит от банка, който да обезпечи имуществено с учредяване на ипотека върху имота. При сключване на договора между страните е била постигната уговорка да не се прехвърля правото на собственост върху апартамента и да не се предава владението му на купувача, в какъвто смисъл подписали обратен документ на 22.02.2002 г.
Касаторът е предявил на 08.06.2012 г. срещу последващия приобретател на имота Р. Х. иск за установяване, че ищецът е собственик на имота, тъй като ответникът е купил от несобственик.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че при закупуване на имота ответникът Х. е бил добросъвестен, тъй като не е знаел, че праводателят му черпи права от привидно съглашение. Искът за установяване привидността на договора, от който С. е черпил права при продажбата, е предявен през 2011г. след като Х. е придобил права върху имота, поради което решението по този иск му е непротивопоставимо и той запазва придобитото право на собственост върху апартамент 28, в какъвто мисъл е разпоредено в чл. 17, ал. 2 ЗЗД..
В доклада по делото, направен на основание чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал представените по делото писмени доказателства и е дал възможност на основание чл. 146, ал. 3 ГПК страните да направят други доказателствени искания в срок до първото съдебно заседание. Първото съдебно заседание е проведено на 10.04.2013 г. В него повереникът на ищеца е направил искане да се допусне изменение на иска, който да се счита предявен само като установителен иск за собственост в съответствие с представената коригирана искова молба. Съдът е дал възможност на ищеца да представи поправената искова молба и е обяви, че с допълнителен доклад ще се произнесе по това кои факти подлежат на доказване и кой носи доказателствената тежест за това.
В съставения допълнителен доклад на 22.10.2013 г. съдът е посочил , че допуска представените писмени доказателства и по един свидетел на страните за установяване факта на владение на процесния недвижим имот, в случай на оспорване на този факт.
В подадената въззивна жалба ищецът В. е възразил, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на доклада си поради това, че не е определил правната квалификация на иска и не е указал кои факти подлежат на доказване. Направил е искане за допускане на свидетели за установяване, че ответникът Х. е бил недобросъвестен при сключване на договора за покупко-продажба, тъй като той е сключен също с цел да се обезпечи кредит, който праводателят ще отпусне на продавачите, което е в нарушение на чл. 209 ЗЗД.
С определение, постановено в закрито заседание на 25.09.2014 г., Софийски апелативен съд е отказал допускане събирането на гласни доказателства по съображение, че искане за такива не е направено нито с исковата молба, нито в проведеното първо съдебно заседание, поради което правото за това е преклудирано.
Потвърдил е първоинстанционното решение, като е направил извод, че ответникът е бил добросъвестен купувач, тъй като не е знаел, че праводателят му черпи права от привидно съглашение.
Поставеният процесуален въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба касаторът – ищец е твърдял, че ответникът не е придобил правото на собственост върху имота, тъй като праводателят му не е бил собственик, поради обявяване на договора, с който той се е легитимирал като такъв, за нищожен като симулативен.
Касаторът не е релевирал довод за това дали ответникът като приобретател на имота е бил добросъвестен и не е знаел, че придобива от приобретател по привидно съглашение. След като няма позоваване на този факт, за съда не е възникнало задължение по чл. 146, ал. 2 ГПК да дава указание за това, че той подлежи на доказване и коя страна носи доказателствената тежест за това, както и да указва, че за него не са ангажирани доказателства.
Задължение на ищеца е да посочи в исковата молба основанието и петитума на иска. Основанието обхваща фактите, от които произтича претендираното материално субективно право. Ищецът трябва да посочи и доказателствата, с които ще установи образуващите основанието на иска факти. Писмените доказателства следва да са представени с исковата молба за да може ответникът с отговора по нея да вземе становище, както по претендираното материално право, така и по доказателствата.
Докладът на съда е изготвен в съответствие със заявените факти и обстоятелства. Направеният извод от въззивния съд за преклудиране правото да се навеждат нови твърдения след приключване на първото по делото заседание е законосъобразен. Съдът не разполага с правото да въвежда нови факти и да дава указания на страните за това, че не са направили твърдения за някой релевантен по спора факт. Това следва от принципа на диспозитивното начало в процеса установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, която норма повелява, че предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определя от страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение № 2268 от 09.12.2014 г. постановено по гр. д. № 2959/2014 г. Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: