6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 25.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4695 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 253 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 369/2016 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 56 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 877/2015 г. на Белослатинския районен съд, с което е бил уважен предявеният от М. П. К. и Н. П. Д. срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на нива с площ от 15,840 дка и нива с площ от 5,760 дка, представляващи съответно имот № 024004 и № 042010 по плана за земеразделяне на [населено място], област В. и ответникът е осъден да предаде на ищците владението на тези имоти. Въззивният съд е приел, че ищците М. П. К. и Н. П. Д. се легитимират като собственици на процесните ниви с нотариален акт № 1862, т.Х, н. д. № 2296 от 19.12.1995г. на РС Бяла Слатина, издаден след приключила процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. С последващ нотариален акт № 88, т.1, рег. №739, н. д. № 83/2007 г. от 06.02.2007 г. на нотариус под № 407 в регистъра към Нотариалната камара нивите са продадени на „Е. фонд за земеделска земя” А., като продавачите са действали чрез пълномощник С. И. Ц., въз основа на пълномощни № 15/09.01.2007 г. и № 4/10.01.2007 г. Впоследствие с нотариален акт № 38, т.VІ, рег. 4875, дело № 922 от 15.12.2012 г. „Е. фонд за земеделска земя” А. /в ликвидация/ е прехвърлило на [фирма] множество имоти, между които и процесните две ниви. Прието е също, че с влязла в сила присъда № 26 от 28.11.2013 г. по НОХД № 447/2013 г. на Белослатинския районен съд подсъдимата С. И. Ц. е призната за виновна за извършване на множество престъпления, включително и за това, че на 06.02.2007 г., чрез използване на преправени документи – пълномощно №15/09.01.2007 г. на името на М. П. К. и пълномощно № 4/10.01.2007 г. на името на Н. П. Д., е получила без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 5 659,20 лв., получена при продажбата на поземлени имоти – нива с площ от 15,840 дка, представляваща имот имот № 024004 и нива с площ от 5,760 дка, представляваща имот № 042010, двата в землището на [населено място], собственост на М. П. К. и Н. П. Д., с намерение да ги присвои, при което е нанесла вреда на купувача „Е. фонд за земеделска земя” А. в размер на 5659,20 лв. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че влязлата в сила присъда е задължителна на основание чл.300 ГПК за съда, който разглежда гражданските последици от престъплението, относно извършването на деянието, че то е противоправно и виновно. След като продажбата по нотариален акт №88/2007 г. е извършена чрез преправени пълномощни, то липсва съгласие на продавачите за разпореждане с процесните имоти, сделката е недействителна и не поражда правно действие спрямо тях, като собствеността им се запазва. Прието е, че не е необходимо да има изрично искане за прогласяване недействителността на договора за продажба по този нотариален акт, още повече, че купувачът вече не съществува като юридическо лице, тъй като е прекратен и заличен от Търговския регистър. Последващата разпоредителна сделка, с която ответникът [фирма] се легитимира като собственик на процесните земи, не поражда вещен прехвърлителен ефект, тъй като е прехвърлена чужда вещ. Отхвърлено е и възражението на ответника за придобиване на собствеността с кратката 5 годишна придобивна давност, посредством присъединяване на владението на първоначалния купувач. Съображенията са, че липсва еднородност на владението – владението на „Е. фонд за земеделска земя” А. /в ликвидация/ е недобросъвестно, а на [фирма] – добросъвестно, при което необходимият срок за придобиване на земята по давност от последния владелец е този по чл.79, ал.1 ЗС – 10 години и той не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. По тази причина ищците М. П. К. и Н. П. Д. са признати за собственици на спорните земи и ответникът [фирма] е осъден да предаде владението им.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че съдът не може служебно да се позовава на недействителността на една сделка; че без предявен иск за прогласяване на недействителността съдът не може в мотивите си по иска с правно основание чл.108 ЗС да се позове на нея; че без изискване на нотариалното дело съдът не може автоматично, само въз основа на влязлата в сила присъда, да приеме липсата на съгласие на продавачите М. П. К. и Н. П. Д. за извършване на разпореждане с процесните имоти, както и че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. По приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните по делото.
2. Допустимо ли е съдът да се позовава служебно в мотивите си на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, без да е предявен изричен установителен иск по чл.42, ал.2 ЗЗД.
3. Има ли ищецът правен интерес от водене на иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за установяване на недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който е страна, срещу последния приобретател на имота, който не е страна по сделката, за която твърди, че е недействителна, и оспорва правата на ищеца върху имота.
4. Достатъчно ли е да се установи, че подписът не е положен от упълномощителя, за да се опровергае материалната доказателствена сила на пълномощно с нотариална заверка на подписите и да се приеме, че липсва съгласие за извършване на упълномощителната сделка, без да се изследва въпросът явило ли се е лицето лично пред нотариуса и потвърдило ли е като свой подписа, положен върху конкретните текстове на пълномощното, респ. авторството на писменото изявление, материализирано в текста на документа.
5. Допустимо ли е да бъде опровергана формалната или материална доказателствена сила на пълномощно с нотариална заверка на подписите, без да е предприето оспорване по чл.193 ГПК.
Ответниците М. П. К. и Н. П. Д. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос въззивният съд е действал изцяло в съответствие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, като е обсъдил всички относими възражения и оплаквания в жалбата. Не е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.
Във втория правен въпрос намира отражение неправилното виждане на жалбоподателя, че единствената възможност за съда да обсъжда в решението си относителната недействителност на един договор е само когато е предявен иск за прогласяване на тази недействителност. Всъщност, освен по предявен иск, съдът може да констатира недействителността в мотивите на решението си, когато е направено такова възражение или реплика от страната, която се ползва от недействителността. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, ІV ГО. В него изрично е прието, че при предявен иск за собственост ищецът може да не изчака възражението на ответника, че той е придобил собствеността по сделка, и още с исковата молба да направи репликите си срещу недействителността на сделката, като няма пречка тези реплики да бъдат предявени с искове. В същото решение е посочено, че съдът е длъжен да приеме за разглеждане всички реплики срещу действителността на сделката, предявени с исковата молба. Случаят по настоящото дело е точно такъв, като първата и въззивната инстанция са действали изцяло в съответствие с посоченото решение на ВКС. Още с исковата си молба М. П. К. и Н. П. Д. са се позовали на влязлата в сила присъда, с която е установено виновното противоправно деяние на мнимия пълномощник С. И. Ц., която е продала процесните земи с подправено пълномощно. Още в исковата молба ищците са въвели възражение /реплика/ за недействителност на продажбата, от която черпи права праводателят на ответника и липсата на правно действие на тази продажба. Неточната квалификация на дефекта на продажбата като нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД не отменя валидното сезиране на съда с искане за произнасяне по въведения порок, тъй като от значение са твърденията на ищците, а не дадената от тях правна квалификация на вида недействителност.
По изложените съображения вторият въпрос – дали е допустимо съдът да се позовава служебно в мотивите на решението си на недействителността на договор за покупко-продажба, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в настоящия случай няма служебно произнасяне на съда по недействителността на продажбата по нотариален акт акт № 88/2007 г. По такъв въпрос, който не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване. Отделно от това – обжалваното въззивно решение не противоречи, а напълно съответства на посочените от жалбоподателя: решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 363/2012 г. на ВКС, ІV ГО, в които също изрично е прието, че съдът може да се произнесе по възражение за относителната недействителност на сделка, сключена без представителна власт; определение № 262 от 27.06.2016 г. по ч. гр. д. №2406/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, в което също е прието в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, че нищожността се предявява пред съда с иск или с възражение, а не се прогласява от съда служебно; решение № 661 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 226/2009 г. на ВКС, ІV ГО, по което съдът отново се е произнесъл по възражение за недействителност на договор; решение № 412/31.07.2012 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, І ГО, в което е прието, че без възражение съдът не може служебно да констатира нищожност на договора; също и в решение № 202 от 27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г. на ІІ ТО. Единствено в решение № 337/05.10.2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г. на ВКС, ІV ГО не е изрично посочено, че унищожаемостта на един договор може да се предяви чрез възражение, но това не означава, че такава възможност е изключена.
Третият въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, тъй като ищецът не е избрал като форма на защита предявяване на иск за прогласяване недействителността спрямо него на договора за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 88/2007 г., а е предпочел да се позове на тази недействителност в исковата молба, под формата на възражение /реплика/. Изразеният от въззивния съд мотив, че ищецът няма правен интерес да води такъв иск срещу юридическо лице, което е прекратено и заличено от Търговския регистър, не е решаващ и затова свързаният с него въпрос не може да доведе до допускане на касационно обжалване. Неотносима към спора по настоящото дело е и посочената от жалбоподателя практика на ВКС по този въпрос.
Четвъртият и петият въпрос са за доказването на недействителността по чл.42 ЗЗД, когато пълномощното, чрез което е извършена оспорената сделка, е елемент от престъпния състав на чл.212 НК по влязла в сила присъда, т.е. за гражданските последици на присъдата. Въпросът е обуславящ за изхода на спора, но липсва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е действал изцяло в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос, като е приел, че извършването на сделка чрез преправени пълномощни, което в наказателното право обуславя постановяването на присъда, в гражданското право води до недействителност на сделката спрямо мнимо представляваните.
По четвъртия въпрос жалбоподателят се позовава на определение по чл.288 ГПК по гр.д. № 34/19.01.2009 г. по гр. д. № 3168/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 1914/12.08.1977 г. по гр. д. № 1236/1977 г. на ВС, І ГО и решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, ІV ГО. Въпросните съдебни актове не разкриват противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Определението по чл.288 ГПК не е сред актовете, които според т.2 и т.3 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Решението на ВС от 1977 г. няма връзка с разглеждания въпрос. С него са дадени указания по приложението на чл.485, ал.2 ГПК /отм./ за изискванията, при които следва да бъде извършена заверка на пълномощно – или упълномощителят лично да се яви пред съответното длъжностно лице и пред него да положи подписа си, или при явяването си да потвърди, че положеният в пълномощното подпис е негов. Тези проблеми не възникват по настоящото дело, тъй като по него с влязла в сила присъда, която е задължителна в тази част за гражданския съд, е прието, че пълномощното, чрез която е извършена продажбата по нот.акт № 88/2007 г., е преправен документ – т.е. изключена е възможността нотариалната му заверка да удостоверява валидно учредена представителна власт. В решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, ІV ГО е приета принципната възможност лицето, от чието име изхожда един документ, да потвърди подписа си върху него. Това разрешение не може да бъде приложено по настоящото дело, тъй като в случая няма данни след извършване на продажбата по нот.акт № 88/2007 г. мнимо представляваните продавачи да са потвърдили извършените от мнимия пълномощник действия. Изключено е една сделка да бъде осъществена, като пред нотариуса едновременно се яви мнимият пълномощник, както и мнимо представляваните, които да потвърдят неговите действия. Поставеният от жалбоподателя четвърти въпрос насочва именно към такава невъзможна хипотеза, която съдът не е бил длъжен длъжен да проверява чрез изискване на нотариалното дело.
По петия въпрос жалбоподателят се позовава на практика на ВКС, свързана с формалните правила на чл.193 ГПК за оспорване на официални документи – мотивите на ТР №5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 249/12.11.2012 г. по гр. д. № 270/12 г. Тези решения са неотносими към спора по настоящото дело, тъй като не са свързани със специалната хипотеза на чл.300 ГПК, която възниква по настоящото дело. В настоящия случай подправката на документите – 2 бр. пълномощни, е установена в наказателния процес и тъй като е елемент на престъпния състав, гражданският съд е длъжен да зачете положението, че има такава материална подправка и да не изследва повторно този въпрос в гражданския процес.
В обобщение – не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците претендират разноски за касационната инстанция, но не са представили доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 369/2016 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: