3
гр. д. № 1832/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 248
София, 25.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1832/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба срещу определение № 79 от 11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 133/2015 г. на окръжен съд Велико Т., с което е потвърдено определение по гр. д. № 2002/2015 г. на Районен съд [населено място] за връщане на исковата молба, подадена от жалбоподателя, като нередовна и е прекратено производството по делото.
Касационните доводи са за необоснованост на извода за нередовност на исковата молба поради непосочване на фактите, на които се основават заявените претенции. Допускането до касационна проверка се иска по въпроса нередовна ли е исковата молба ако ищецът не е въвел всички правно релевантни факти, на които основава исковете си. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Ответникът по жалбата не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
За да се произнесе за наличието на поддържаното основание за допускане на касационна проверка, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят е предявил срещу частен съдебен изпълнител Ц. Н. искове на основание чл. 45 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за различни производство, едно от които е изп. д. № 431-34/2005 г., по-късно продължило под № 18/2006 г. както и по гр. д. № 651/2014 г. на Павликенски районен съд. С исковете е бил сезиран първоначално Плевенски районен съд, но поради поредица от отводи, делото е изпратено за разглеждане от Горнооряховски районен съд на основание чл. 23, ал. 3 ГПК и е образувано гр. д. № 2002/2014 г. С разпореждане от 22.12.2014 г. исковата молба е оставена без движение като е указано на страната да конкретизира фактите, от които произтичат вземанията й за имуществени вреди. Назначеният служебен адвокат с молба от 20.01.2015 г. е посочил, че конкретизира исковата молба въз основа на заявеното в нея, че се претендират обезщетения за имуществени вреди направени за развилите се съдебни производста: по т. д. № 95/2011 г. на Плевенски ОС, по преписка вх. № 5196/2011 г. на ОС-Ловеч, по ч. гр. д. № 540/2011 г. на РП-П.. Посочил е, че фактите, на които се основават претенциите, са изложени в исковата молба.
С определение № 316 от 09.02.2015 г. Горнооряховски районен съд е намерил, че ищецът не е изпълнил дадените му указания, поради което исковата молба е останала нередовна. С подадената молба не е конкретизирал по видове имуществените вреди, които счита, че е претърпял, а само е посочил претендираната парична стойност като обща сума за разноски, направени за различни производства. Не е посочил конкретните факти, от които произтичат вредите, не са посочени доказателства за установяването им.
Това определение е потвърдено от Великотърновски окръжен съд, с определението, което се обжалва, постановено по ч. гр. д. № 133/2015 г. Той е достигнал до извода, че нито с молбата подадена от служебния защитник на страната нито с тази, подадена лично от ищеца на 13.01.2015 г. се отстраняват нередовностите на исковата молба.
Изводът съответства на данните по делото. С нито една от подадените молби не са посочени обстоятелствата, на които се основат предявените искове. Не са конкретизирани действията, извършени от ответника, които да са в причинна връзка с водените от ищеца производства. Липсват доказателства и за направените за тях разноски. Исковата молба е останала нередовна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не са посочени обстоятелствата , на които се основават исковете.
Въпросът, по който се иска допускане на касационна проверка е разрешен от съда в съответствие със закона и трайно установената практика. В касационната жалба не се мотивира, с какво ако се допусне касационна проверка по него, разглеждането му би допринесло за точното прилагане на закона.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или с коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или за да се преодолее погрешно застъпената с обжалваното определение правна теза. В касационната жалба не са изложени мотиви в посочения смисъл.
Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е основание за допускане на касационна проверка на обжалвания съдебен акт. Определението, касационна проверка на което се иска, е постановено в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона и практиката, поради което не е налице релевираното основание за допускането му до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 79 от 11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 133/2015 г. на окръжен съд Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: