О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 26.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1911 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Р. Л., чрез адв. И. П., срещу определение № 397 от 15 февруари 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 146/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, в частта му, с която е отменено определение № 444 от 15 януари 2016 г. по гр.д. № 149/2016 г. по описа на районния съд в гр. Бургас и е допуснато обезпечение на иск, предявен от Л. С. Г. от [населено място] срещу жалбоподателя, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 20138050400892 по описа на частен съдебен изпълнител С. Н., рег. № ***.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на постановеното определение на въззивния съд. Сочи се, че същото е постановено при липса на мотиви, тъй като не са изложени правни изводи във връзка с основателността на молбата за допускане на обезпечение. Развиват се съображения, че в обезпечителното производство съдът дължи произнасяне освен по допустимостта на иска, но и по неговата вероятна основателност, както и за наличието на обезпечителна нужда, по които въпроси съдът не е изразил становище в акта си. Поддържа се, че посочените основания на допускането на обезпечението не са били налице в процесния случай, като подробно се излагат съображения за неоснователността на обезпечения иск. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява наличието на допълнителните основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
В писмен отговор на ответника Л. С. Г., действащ чрез процесуален представител адв. С. Ц., се поддържа становище за неоснователност на същата както по същество, така и по формулираните въпроси за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение е приет за допустим предявеният от Г. срещу дружеството иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществува ипотечно право в полза [фирма] по отношение на 118,15 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *****.**.* по КК на КР на [населено място] с данъчна оценка на тези 118,15 кв.м., равняващи се на 8022,39 лв., тъй като притежаваните от ищеца идеални части не са част от предоставеното обезпечение на банката, оформено с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том *, рег. № ***, нот.дело № 52/200* г. на нотариус М. И. – Б., вписан с вх. рег. № **** от 12.03.200* г. с акт № **, том *, дело № 1803/200* г. в службата по вписванията в [населено място], нито по друго ипотечно задължение за вземане, обезпечено с договор за ипотека на същия имот, присъединено към изп. дело № 20138050400892. Този извод съдът е формирал в различие с приетото от първоинстанционния съд, като в съответните части първоинстанционното определение е отменено и вместо него е постановено връщането на делото в първоинстанционния съд за разглеждане на иска. С оглед извода за допустимостта на иска е прието, че поисканото пред първа инстанция обезпечение следва да бъде допуснато чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20138050400892 по описа на частен съдебен изпълнител С. Н..
К. съд приема, че поставените от жалбоподателя въпроси не водят до допускане на касационното обжалване, тъй като практиката на ВКС не е нарушена.
На първо място се пита допустимо ли е единствено допустимостта на иска да обуслови и предпостави допускане на неговото обезпечение, като се твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 25 по ч.гр.д. № 196/2016 г., I г.о., ВКС, и определение № 305 по ч.т.д. № 325/2009 г., II т.о., ВКС, според които актове при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. Вторият въпрос е следва ли при допускане на обезпечение на предявения иск да се преценява наличието на всички предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 391 ГПК и дължи ли решаващият съд произнасяне по тях. Въпросът се поставя в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се посочва и представя практика на апелативния съд в гр. Велико Търново, апелативния съд в гр.София и окръжния съд в гр. Велико Търново.
Поставените въпроси по смислово съдържание са идентични, а видно и от представената съдебна практика, дадените в нея разрешения са сходни и касаят наличието на предпоставките за допускане на обезпечение на предявен иск, и задължението на съда да ги разгледа при преценка основателността на искането за допускане на обезпечение.
Доводите на жалбоподателя за наличие на противоречие както с практиката на Върховния касационен съд, така и с практиката на други съдилища, се основават на становището, че въззивният съд е допуснал исканото от ищеца обезпечение единствено поради възприетия извод за допустимост на иска, без да се обсъдят и без да са налице останалите необходими предпоставки за допускане на обезпечението. Това становище на жалбоподателя не може да бъде споделено, предвид фактите, относими към процесния случай. Приетият от въззивния съд за допустим иск е за признаване за установено, че конкретно ипотечно право не се разпростира върху целия посочен в исковата молба недвижим имот по причина, че правото на собственост върху съответната идеална част от него принадлежи на ищеца, а не на ипотекарния длъжник, както и че съответната идеална част не е обхваната от ипотечния акт. Тези твърдения на ищеца са подкрепени от писмени доказателства, приложени към исковата молба – нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том **, рег. № ****, дело № 294/200* г., нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, дело № 130/201* г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том *, рег. № ***, дело 52/200* г. Посочените документи са относими към исковата претенция на ищеца както и към преценката за вероятната й основателност, поради което лаконичният изказ на обжалваното въззивно определение не е достатъчен, за да се приеме, че тези доказателства не са били преценени от съда и не са били взети предвид при постановяването на крайния резултат обезпечението да бъде допуснато. Наличието на обезпечителна нужда съдът е преценил в контекста на представените данни за насрочена публична продан на идеални части от целия имот, и необходимостта да се отстрани опасността да бъде реализирано съдебно отричаното право. Съдът е посочил в акта си, че допустимостта на иска произтича от липсата на друго ефективно правно средство за защита на ищеца, срещу чието имущество е насочено принудителното изпълнение. Тези съображения на съда не могат да се разглеждат изолирано, тъй като те в достатъчна степен мотивират адекватността на поисканата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“. Тази мярка е подходящата за защита на имуществено право, което може да бъде накърнено от развитието на висящо изпълнително производство. Поради изложеното, с определението си въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика, а в съответствие с нея.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 397 от 15 февруари 2016 г., постановено по ч. гр.д. № 146/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас в обжалваната му част, с която е отменено определение № 444 от 15 януари 2016 г. по гр.д. № 149/2016 г. по описа на районния съд в гр. Бургас и е допуснато обезпечение на иск, предявен от Л. С. Г. от [населено място] срещу [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Р. Л., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20138050400892 по описа на частен съдебен изпълнител С. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: