3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 28.04.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 503/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. К. против решение №2345 от 08.12.2016г. по т.д. 3406/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище за неоснователност на жалбата като не са развити съображения по чл.280, ал.1 ГПК.
Третото лице помагач – П. Т. Ф. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си ад. И. Д. е поддържал наличие на основание по чл. чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел по въпроса – „… каква е целта на института на „ погасителната давност”, кога трябва да се търси действителната воля на законодателя и кога се допуска буквално прилагане на закона”. Посочено е, че решението на въззивният съд било неправилно, поради необоснованост и „ неяснота в мотивите”.Не бил даден отговор и на основния въпрос – „ От кой момент би следвало да тече погасителна давност между застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност” и трето увредено лице в случай, че е налице административно нарушение от страна на първия за неоповестяване на полицата и неизпълнение на задължението по чл.294,ал.1 КЗ”.Страната е поддържала, че била налице празнота в закона, тъй като липсвал директен отговор на дадения въпрос.Посочено е още, че в решението на въззивният съд, липсвало тълкуване на закона, което водело до създаване на неточна съдебна практика. Страната подробно е развила съображенията си по отговора на въпроса, като е изложила разбирането си за това, че по отношение на началния момент, от който започва да тече давността при деликт се налагало „ корективно тълкуване”, което да бъде в съответствие с точния смисъл на закона. Изложени са и оплаквания за неправилност на съдебния акт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общ, хипотетичен, свързан с оплакването на страната за неправилност на акта, а не с решаващите изводи на въззивният съд или с неговото процедиране. По приетият от касатора за основен въпрос, свързан с началният момент на погасителна давност, възивният съд, с оглед разгледаните възражения на страната е мотивирал, че неизпълнението на задължението на застрахователя по чл. 294,ал.1 КЗ за предоставяне справка в електронният регистър на ГФ за наличието на застрахователен договор не е основание нито за спиране, нито за прекъсване на давността, като бездействието в дългият давностен срок на ищеца, който е предявил иска си срещу Гаранционният фонд десет дена преди изтичане на срока също съставлявало обективна причина за погасяване на вземането по давност. С оглед тези мотиви поставеният въпрос може да бъде приет за релевантен,т.е. с него е обосновано общо основание.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ който в случая не е релевантен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е нито разбирането за наложително „ корективно тълкуване”/ съобразно вложеното от касатора съдържание в това понятие/, без излагане на доводи за непълнота, респективно неяснота на конкретна правна норма, тъй като нормата приложена от въззивният съд на чл.194 КЗ /отм./ е достатъчно ясна при граматическо и функционално тълкуване, с оглед началото на регламентирания от нея петгодишен давностен срок,необвързан със специфични изисквания, относно неговия начален момент, така както предлага да бъде разбиран касатора, с оглед защитата му по конкретния правен спор.Не са довод установяващ основанието и развитите подробно оплаквания за неправилност на решението, които по принцип не са относими към настоящата фаза на касационното производство, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2345 от 08.12.2016г. по т.д. 3406/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: