3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
[населено място], 29.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№737/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №575/28.12.2017г. по ч.гр.д.№749/17г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение № 1854/13.11.2017г. , постановено по т.д.№689/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК вр. чл.621 ТЗ е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д.№296/16г. по описа на ПОС.
Срещу това определение на ПАС е подадена частна касационна жалба от ищеца [фирма],в която са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Искането е да се допусне касационно обжалване на определението в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.86/17г./ – поради очевидната му неправилност и,след отмяната му, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника [фирма].
Ответникът по жалбата [фирма] не е взел становище.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на съответните сочени от частния касатор предпоставки за достъп до касационен контрол.
С атакуваното определение ПАС е споделил крайния извод на окръжния съд за наличие на преюдициална връзка между двете дела,образувани по молби на различни кредитори / [фирма] като такъв по по-късно образуваното производство по т.д.№689/17г. по описа на ПОС/ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма],обуславяща спирането на по-късно заведеното производство.Мотивите му,обосноваващи правилността на този краен извод в определението на ПОС, са изведени по аргумент от противното на разпоредбата на чл.621а ал.3 ТЗ, изключваща изрично приложимостта само на общата процесуална предпоставка за спиране по чл.229 ал.1 т.1 ГПК,респективно предполагаща субсидиарно приложение на останалите такива по силата на препращащата норма на чл.621 ТЗ. Съобразени са от въззивния съд спецификите на производството по несъстоятелност, чийто завършващ акт разпростира незабавното си действие спрямо всички кредитори на дружеството,което се явява един и същи ответник по всички дела,образувани по молби на такива по чл.625 ТЗ. Доколкото молбата по чл.625 ТЗ,подадена от молителя-кредитор [фирма], имаща същия предмет като тази по предходно образуваното т.д.№296/16г., е допустима, поради пропуска на този кредитор да се присъедини във вече образуваното производство срещу същия длъжник по реда на чл.629 ал.4 ТЗ,с оглед предотвратяването на противен резултат,ПАС е намерил,че второто по ред дело подлежи на спиране.
За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното определение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми,обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила или на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното определение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК в ДВ бр.86/17г. предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на частния касатор в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до доводи за липса на преюдициалност между двете дела и за неприложимост на нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК,поради липса на съответните предпоставки, към производството по несъстоятелност /т.е. – съображения,които биха могли да бъдат разглеждани в производство по вече допуснато обжалване на съдебния акт/. Цитираните от частния касатор, като съществуваща съдебна практика, определения на Пловдивски и Софийски апелативни съдилища, в които се възприемат становища в смисъла,твърдян от частния касатор, не могат и да обосноват предпоставка за допустимост в нито една от посочените от законодателя хипотези. Във въззивното определение е съобразено постановеното от ВКС,първо т.о., в рамките на правомощията му по реда на чл.274 ал.3 ГПК, определение №129/16.03.17г. по ч.т.д.№2620/16г.,приемащо по задължителен към момента на постановяването му начин наличието на основание за спиране на производството по молба на кредитор по чл.625 ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна молба по чл.625 на друг кредитор срещу същия длъжник при невъзможност за присъединяване към нея по чл.629 ал.4 ТЗ с оглед изтичане на преклузивния срок за това. Тази практика изцяло се споделя и от настоящия състав на ВКС.
При липса на доказано поддържаното в изложението основание за достъп до касационен контрол определението на Пловдивски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Така мотивиран , Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №575/28.12.2017г. по ч.гр.д.№749/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.