О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София 30.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3136 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. А., чрез адв. Г. Я. – АК – Б. срещу определение № 2244 /8.09.2014г., постановено по ч.гр.д. № 3284/2014г. по описа на САС, с което е допуснато обезпечение на исковете на М. М. С. чрез налагане на запор на вземанията на дружеството частен жалбоподател от трети лица за ползване на услугата U. gard до размер на 418 251.77 лв. Счита определението за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения на материялния и процесуален закон и за необосновано. Поддържа, че допуснатата от съда обезпечителна мярка „ запор” върху вземянията на дружеството по отношение на трети лица е неподходяща, тъй като след 24.05.2014г. право на вземане по договорите за ползване на услугата U. gard има само У. танк Е. Г. § Ко.Кг., за което представя доказателства с жалбата. Самият ищец в исковата молба поддържа твърдението, че У. БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е страна по договорите франчайзинг за U. gard, поради което правилно Благоевградския окръжен съд е отхвърлил като неоснователна молбата за допускане на обезпечение. Не е взето предвид и обстоятелството, че всички плащанията по договорите за ползваната услуга U. gard след 11.11.2013г. са извършвани по банковата сметка на У. танк Е. Г. § Ко.Кг. На трето място се поддържа, че договорите за предоставяне на услугата U. gard, сключени с дружествата [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] са прекратени, поради което по тези договори не може да бъде наложен запор на вземания по тях. Споразуменията за прекратяване са сключени между съответните клиенти и У. танк Е. Г. § Ко.Кг., след което частният жалбоподател не е страна по тези договори. Допуснатата от съда обезпечителна мярка е неефикасна, незаконосъобразна, недопустима, от нея претенциите на молителя не могат да бъдат задоволени, като единствения резултат от нея ще бъде задържане на плащания, основани на запорни съобщения и неизпълнение на договорни задължение при забава на плащанията от страна на съответното дружество – клиент на У. танк Е. Г. § Ко.Кг., което би засегнало правната сфера на това дружество. За неправилен се преценява изводът на съда, че частният касатор умишлено е прекратил договора за франчайзинг, с цел да осуети правата на ищеца, тъй като споразумението за прекратяване на договора е влязло в сила на 24.05.2014г., а увеличение на иска на ищеца е направено на 12.06.2014г. Поддържа се също, че определението е немотивирано, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, не е посочен срока за обжалване на въззивното определение, определено като накърняване на правото на защита на частният жалбоподател. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поставя въпросът: За задължението на съда, допускащ обезпечението, да съобрази адекватността на предложената обезпечителна мярка и дали с налагането й не се засяга правната сфера на трети неучаствуващи в процеса лица. Въпросът е поставят при допълнителните критерии на т.1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация М. М. С. в [населено място], чрез адв. С. С. – АК –Б., счита, че не са налице твърдените от частния касатор основания за допускане на определението на САС до касационно обжалване, по изложени в отговора съображения. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение, САС е отменил определение от 4.07.2014г., постановено по т.дело № 401/2013г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отказано допускане на обезпечение на увеличената част от иска по чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86 ЗЗД, предявен от М. С. срещу частният касатор, и е допуснал обезпечение на предявените обективно съединени искове чрез налагане на запор на вземанията на [фирма] от описаните в определението търговци по сключени между тях договори за ползване на услугата U. gard до размер на сумата от 418 251.77 лв. САС е приел, че с допуснатото увеличение на иска от първоинстанционния съд е налице промяна в обстоятелствата, което налага допускането на ново обезпечение до размер на увеличението на иска, при наличието на останалите предпоставки обосноваващи обезпечителната нужда по предявения иск по чл.125, ал.3 ТЗ.
Съгласно чл.396, ал.2, изр. последно ГПК в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът дали посочената от молителя обезпечителна мярка и допусната от въззивният съд е адекватна и съответства на обезпечителната нужда по предявения от ищеца срещу дружеството иск по чл.125, ал.3 ТЗ обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не обосновава допълнителните критерии по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая съдът е допуснал обезпечителна мярка запор на вземанията на ответника по иска – дружеството частен касатор, които има по договори с трети лица. Запор върху вземания е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането под страх за недействителност, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземането задължава третото задължено лице да предаде дължимата престация на съдебния изпълнител, за да може той да удовлетвори взискателя. Съгласно даденото разяснения в т.5 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС съществуването на запорираното и непризнато вземане ще се установи едва в производството по чл.134 ЗЗД по иск на кредитора, който твърди, че такова вземане съществува за длъжника. Затова съществуването на вземането на длъжника не може да бъде проверявано в обезпечителното производство.
Позоваването на частния касатор на определение №720 по ч.т.дело № 3323/2013г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК поради липсата на еднаквост на фактите, при които са постановени двете определения. С цитираното определение съдът е приел, че е недопустимо чрез обезпечение на иска да се допуска намеса в договорните отношения на ответника с трети лица, когато обезпечителната мярка е насочена към правата на трети лица, които не участвуват в процеса, каквато е наложената от съда обезпечителна мярка за забрана на трето неучаствуващо в процеса лице да не извършва дейност по извозване и изхвърляне на смет, както и да предприеме действия по отстраняване на съдове от местата за сметоизхвърляне, каквито права има по сключен с ответника договор. В случая обезпечителната мярка е насочена върху права на ответника / право на вземане/, а не върху права на третото задължено лице.
Определенията на ВКС, ГК, постановено по чл.274, ал.2 ГПК не обосновават допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по формулирания от касатора правен въпрос. С определение № 22 от 13.01.2009г. съставът на ВКС, ГК е допуснал възбрана върху недв. имот по установителен иск за собственост, с определение № 283 по гр.дело № 207/2009г. съставът на ВКС , ГК е приел, че с исканата обезпечителна мярка се цели предотвратяване провеждането на принудително изпълнение по повод на въвод във владение в полза на трето по делото лице – купувач на имота по проведена публична продан. С определение №405 по гр.дело № 388/2009г. на ВКС, ГК са приети за правилни изводите на окръжния съд, че с оглед на цената на иска от 1 лв. не е налице обезпечителна нужда и че исканата обезпечителна мярка – да се спре плащането на наемната цена от трето неучаствуващо в делото лице не може да се счита за подходяща мярка по смисъла на чл. 397, ал.1, т.3 ГПК. От горното следва, че приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с настоящия и не мотивира противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Определенията на САС по в.гр.дело № 2305/2014г., на БАС ч.т.д. №312/2012г. и на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. №474/2011г. не обосновават допълнителния критерий – правен въпрос противоречиво решаван от съдилищата, след като преценката за неподходящата обезпечителната мярка е направена въз основа на други факти, различни от тези по конкретното дело. САС и ПзОС са приели, че спирането на изпълнителното производство е неадекватна на установената от молителя обезпечителна нужда, доколкото в първия случай се засягат права на взискатели / трети лица/ в изпълнителното производство, а във втория случай – че със спирането на изп. производство не може да се осъществи целта на обезпечението – предотвратяване на разпореждане с имуществото на ответника. От мотивите на определения №364 по ч.т.д. № 312/2012г. на БАС е допусната обезпечителна мярка запор върху вземане на трето лице срещу страна по делото – ищец по иска.
Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК също е неоснователно. Не се твърди и не се доказва да е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагането на правната уредба на обезпечителния процес, при положение, че по приложението й има съдебна практика, включително и ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване,
С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2244/8.09.2014г., постановено по ч.гр.дело № 3284/2014г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: