1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр.София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1979 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Р. К. Д., приподписана от адвокат К. С. от АК-С., срещу определение № 49/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 17/2019 г. на Окръжен съд Силистра, с което се потвърждава определение № 2993/03.12.2018 г. по гр.д. № 1698/2018 г. на Районен съд Силистра, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за връщане на платената държавна такса за образуване на делото в размер на 800 лева.
В изложение към жалбата е формулиран въпроса: „След като е образувано дело, по което не са извършвани съдопроизводствени действия, няма постъпила искова молба и последното е прекратено, но за образуването на същото е заплатена държавна такса, в правото си ли е ищецът да желае тя да му бъде възстановена?” Според жалбоподателя процесуалноправният въпрос следва да се допусне до разглеждане по същество в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване се обуславя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. С дадените разяснения в ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК приема, че съгласно чл.4б от Закона за държавните такси, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени, без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4, б.„а” от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Ето защо, отговорът на поставения въпрос е, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита и съдействие съгласно чл.73, ал.3 ГПК и само когато е недължимо платена по смисъла на чл.4б от Закона за държавните такси, тя подлежи на връщане на заинтересованото лице.
В случая, искът срещу управителя на дружеството – ответник е предявен с постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че в първоначалната искова молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава частично предявения иск за обезщетение и същата те отговаря на съдържанието, предвидено в чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което е дал указания да се отстранят нередовностите като се „представи исковата молба” в съответствие с изискванията на закона. От ищеца е подадена молба с изявление, че няма да подава искова молба и е поискал да бъде върната внесената държавна такса, но според съда не е налице хипотезата на чл.4б ЗДТ, което е възприела и въззивната инстанция в обжалваното определение, с оглед на което е било отказано връщане на държавната такса на вносителя.
При тези данни, следва да се приеме, че държавната такса не е недължимо платена, тъй като Р. К. Д. е предявил иск за обезщетение на вреди, по който се дължи такса и правилно е била изискана от него, поради което не е налице хипотезата на чл.4б от Закона за държавните такси. В същия смисъл е практиката на ВКС в определение № 126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/ 2013 г. на ІІ г.о., с което се приема, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането и не подлежи на връщане при последващо прекратяване на производството. Изводите на въззивния съд са в същия смисъл и липсват доводи за изменение на съществуващата съдебна практика на Върховния касационен съд поради промяна в законодателството или обществените отношения, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 17/2019 г. на Окръжен съд Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.