О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 30.06. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело №2677/2014г.
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Н. и Р. Г. Н., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Б. М., срещу определение №322/10.03.2014г. по ч.гр. дело № 59/2014г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне по процесуалноправни въпроси относно това дали са допустими искове по реда на чл.440, ал.1 и ал.2 ГПК и по чл.498,ал.2 ГПК за установяване липса на валидно учредена ипотека, която да породи право на принудителна продажба на имота от взискателя в изпълнителното производство, като искът да бъде предявен от трети на това производство лица. В случая третите лица са купувачи по предварителен договор със собственика – длъжник, и за тях е налице правен интерес от водене на иска поради възможността да придобият имота. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР №8/2013г. по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК, както и че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение по гр.д.№1328/2013г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството, поради недопустимост. За да постанови определението въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот срещу [фирма]. Те са купувачи по предварителен договор, сключен през 2008г. с [фирма]. Имотът е възложен на ответната банка с постановление от 18.01.2013г. по изп.д.№31/2012г. в качеството и на ипотекарен кредитор.Доводите на ищците са насочени към установяване недействителност на учредената в полза на банката ипотека,а оттук и на извършената публична продан. Ищците са обосновали правния си интерес с това,че могат да заведат иск по чл.19,ал.3 ЗЗД срещу строителя след провеждане на този иск, а в допълнителна молба сочат, че упражняват добросъвестно владение върху имота въз основа на предварителния договор. Тези твърдения обаче не обосновават правен интерес от воденето на делото. Ищците не са трети лица по смисъла на чл.440 ГПК или по чл.498,ал.2 ГПК.
Повдигнатите въпроси досежно правния интерес не могат да обусловят допускане касационно обжалване на определението на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Те са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Той е приел, в съответствие с установената съдебна практика, че в конкретния случай ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск. Правен интерес от установителния иск по чл.440,ал.1 ГПК има онова трето лице, което оспорва, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а в случая ищците считат, че могат да придобият права от длъжника по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД. Искът по чл.498,ал.2 ГПК пък е предоставен на лицето, което се намира в имота към момента на въвода и може да се брани само с иск за собственост, какъвто положителен установителен иск ищците не предявяват. Не е налице противоречие с ТР №8/2013г., по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК. С това решение се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Обстоятелствата, на които ищецът е обосновал правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск не могат да бъдат преценени като такива, обосноваващи възприетите с цитираното ТР предпоставки, обуславящи допустимостта на този иск. Отричането правото на собственост на банката след приключила публична продан, по силата на която тя е придобила собствеността върху имота, с твърдения за недействителност на учредената в нейна полза ипотека, не води до придобиване на права върху имота от страна на ищците.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №322/10.03.2014г. по ч.гр. дело № 59/2014г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: