О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
[населено място], 05.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти юни , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. №1373 /2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. М. П. против определение № 235/24.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 246/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 26.11.2018 г. по гр.д.№ 15 703/2018 г. на Софийски градски съд, с което, на основание чл.118 ал.1 ГПК вр. с чл.119 ал.3 ГПК Софийски градски съд е прекратил образуваното пред себе си съдебно производство и изпратил делото по правилата на местната, съобразявайки и родовата, подсъдност – на Окръжен съд – Стара Загора / по постоянния и настоящ адрес на ищеца към момента на застрахователното събитие /. Жалбоподателят,чрез процесуалният си представител – адв.П. К. – оспорва правилността на постановеното определение, позовавайки се на прякото приложение на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. и конкретно – на чл.11 от раздел ІІІ на същия, предвиждащ,че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене. Страната се позовава и на разпоредбите на чл.12, чл.13 пар.2 и т.15 от преамбюла на Регламента. От всички тях извежда довода, че Регламентът не изключва подсъдност на спора по седалището на ответника – застраховател и доколкото законодателното разрешение, след изменението на чл.115 ГПК / обн. ДВ бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. /, не кореспондира с разпоредбите на Регламента, за разлика от предходната редакция на разпоредбата, следва пряко да се приложи Регламента. Паралелно с това жалбоподателят счита, че доколкото ответникът не би противопоставил възражение за неподсъдност, съгласно чл.119 ал.3 ГПК, съдът е могъл да разгледа иска, визирайки в преждепосочената норма „изборност” в процедирането на съда, предоставена от законодателя.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
А. М. П. е предявил иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане на Гаранционен фонд да му заплати обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП, настъпило по вина на водача на незастраховано – по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите МПС. Искът е п редявен по седалището на Гаранционен фонд . С определение от 26.11.2018 г., преди изпращане препис от исковата молба на ответника, съдът служебно е констатирал неподсъдност на делото пред него, доколкото нито е съд по постоянния и настоящ адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие / [населено място], област Казанлък /, нито е съд по местонастъпване на застрахователното събитие / [населено място]/, на основание чл.119 ал.3 ГПК, в редакцията му след изменението обн. с ДВ бр. 65/2018 г. , в сила от 07.08.2018 г.. Предвид това е изпратил делото на Окръжен съд – Стара Загора, съобразявайки цената на иска – 50 000 лева, обуславяща родова подсъдност на спора на окръжен съд, на основание чл.104 т.3 ГПК.
Въззивният съд е споделил местна подсъдност на спора по постоянния и настоящ адрес на ищеца, на основание чл.115 ал.2 ГПК, в новата му редакция, за която и съгласно чл.119 ал.3 ГПК, също в новата му редакция, съдът следи служебно, съобразявайки подаването на исковата молба след влизането на измененията в сила. Приел е за несъстоятелни доводите на ищеца за относимост на разпоредбите на Регламент / ЕС / 1251 / 2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. , тъй като същият се прилага при спорове с трансграничен елемент, какъвто не е настоящия – между физическо и юридическо лице с местоживеене, респ. седалище в Република България и при настъпило ПТП на територията на страната .
В изложението по чл.280 ГПК процесуалният представител на жалбоподателя е формулирал следните въпроси : 1/ Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава – членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретни процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС ? ;2/ Като се имат предвид текстовете на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – раздел ІІІ – чл.11,чл.12,чл.13 пар.2 и т.15 / от преамбюла/ – следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местоживеене / седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ?; 3/ С въвеждане във вътрешното законодателство на държава – членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост, при предявяване на иск срещу застраховател на територията на Европейския съюз ? ;4/ Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента ?;5/ С промяната на подсъдността по чл.115 ал.2 ГПК , нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат, с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата.Отправено е искане за преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г., относно подсъдността на искове срещу застрахователи „.
Формулираните въпроси са правно несъстоятелни, с оглед предмета на произнасяне с атакуваното въззивно определение – определяне на родово и местно компетентния съд по спора, между страни, всяка от които с местоживеене / седалище в една и съща държава – членка на ЕС, в която е настъпило и самото застрахователно събитие – и приложното поле на визирания от жалбоподателя Регламент – чл.11. Окръжен съд – Стара Загора и Софийски градски съд, измежду които в случая се определя компетентния по правилата на местната подсъдност съд, са все съдилища на държавата членка по местоживеене, в смисъла на седалище, на застрахователя – ответник. Непонятна е прилаганата от пълномощника на жалбоподателя правна логика, за относимост на Регламента към настоящия казус, вкл. разбирането му за приложението на чл.119 ал.3 ГПК, в която разпоредба не се урежда право на избор за съда – да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл.115 ГПК, в зависимост от поведението на ответника, а самостоятелно право на съда служебно да съобрази приложимата местна подсъдност на спора. Няма противоречие между чл.115 ал.2 ГПК и чл.119 ал.3 ГПК и визираните от жалбоподателя разпоредби на Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като последният урежда международната компетентност по граждански и търговски дела, не и родовата и местната подсъдност на съдилищата , в рамките на отделната държава – членка, видно и от съдържанието на самите разпоредби, на които се позовава ищеца – чл.11 и сл..Регламентът урежда коя държава е компетентна да разгледа даден спор чрез съдебната си система, но не и кой конкретен съд от същата следва да бъде сезиран със спора.Последното се определя от националното право, в случая – чл.115 ГПК.Международната компетентност разграничава правосъдните суверинитети на държавите и е различна от вътрешната подсъдност и подведомственост, поради което не са приложими общи критерии за разграничаване.
Като неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, нещо повече – напълно неотносими към предмета на произнасянето, вкл. формулирани в аспект на личния интерес на упълномощеното лице / въпрос пети /, а не на страната, която представлява, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий, нито допълнителния, нито биха могли да бъдат обосновани с такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като визираната от жалбоподателката правна уредба – Регламент № 1215/2012 г. – е неприложима към спора. С оглед последното и предвид необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване, отделно от това, че с това му съдържание предмета на същото е напълно абстрактен.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 235/24.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 246/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: