О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 12.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1333/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ж. К. Я.,Я. И. Я. и К. И. Я. против решение №1093/21.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №2109/2008г. по описа на същия съд,в частта в която е уважен частично иска с правно основание член 108 от ЗС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно възможността за възстановяване на земеделски имот,попадащ в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,както и по процесуалноправен въпрос, касаещ задължението за пълно доказване на правото на собственост на ищцата върху земеделската земя до внасянето й в ТКЗС и идентичността с възстановения по ЗСПЗЗ имот,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават,противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата К. Д. П. се легитимира, в качеството си на наследница на Д. К. К. ,въз основа на издадено решение №518815.06.1998г.,с което е било признато право на собственост на наследодателя на ищцата върху описаните в решението земеделски имоти,между които и нива от 2,931 дка,находяща се в местн.”К”,имот №10942 от КП от 1956г.,установен с нот.акт №164/1941г.,а от своя страна ответниците се легитимират като собственици по наследствено правоприемство на земеделска земя с пространство от 600 кв.м,заедно с подобренията и насажденията в нея,находяща се във в.з. Траката,землището на гр. В.,съставляваща имот пл. №511 по проекто плана на вилната зона,придобит от наследодателя им И. Я. Я. по силата на параграф 4а ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,като този имот съгласно данните по съдебно-техническата експертиза,попада в границите на възстановения на наследодателя на ищцата земеделски имот,която експертиза установява и идентичността между имотите,принадлежали на наследодателя на ищцата по данните от записката за вписване на нот.акт от 1943г. и възстановения имот в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ. При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че наследодателят на ответниците И е имал качеството на ползвател и е осъществена предвидената в закона процедура,поради което ответниците се легитимират като собственици на 600 кв.м от процесния имот,поради което предявеният иск се явява основателен до размера на 326/926 кв.м ид.части от недвижим имот ПИ №6730 по действащ ПНИ на СО”Т”,землището на гр. В.,като е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск за предаване на владението върху 600/926 кв.ид.части от процесния недвижим имот.
Към изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част,не са приложени съдебни актове на ВКС,за които да се твърди,че решеният от съда правен въпрос от значение за изхода на делото,е в противоречие на тази съдебна практика. Още повече,че по изложението липсва точно и ясно формулиран такъв правен въпрос-материалноправен и процесуалноправен,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТГК на ВКС. В същото касаторите само се позовават ,че съдът се е произнесъл по такива правни въпроси,които са по съществото на спора,като всъщност излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон,които по своя характер представляват касационни оплаквания,но не и основания за допускане на касационно обжалване.
Наред с това,за да мотивира хипотезата на т.2 от член 280 ал.1 от ГПК,касаторите прилагат решение по гр.д. №22/2007г. на Варненски районен съд,влязло в законна сила,като се твърди,че същото е постановено по идентичен спор,между настоящата ищца и трето лице,със същия предмет, с различен резултат,което видно от съдържанието му не се покрива с постановеното от съда по настоящия спор,поради което е неотносимо ,с оглед наличието на горепосочената хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1093/21.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. № 2109/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: