О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 248
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 30 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело
№ 222/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ж. Т. Д. от гр. С. срещу решение № 273 от 12.11.2008 по гр. д. № 722/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.04.2008 г. по гр. д. № 1086/07 г. на Старозагорски районен съд, в частта с която е допуснато да се извърши съдебна делба между касатора и Й. М. Д. на недвижим имот УПИ * в кв. 8 по плана на с. Х. с построените в него двуетажна жилищна сграда, стопанска сграда с гараж и навес при права по ? ид. ч. както и на движими вещи. Въведен е довод за необоснованост на извода, че имотът е семейна имуществена общност – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата се обосновава довод, че въпросът за това дали дарени от трето лице на семейството пари стават семейна общност или индивидуална собственост на единия съпруг е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. след като прецени данните по делото намира следното:
От фактическа страна е установено, че страните са бивши съпрузи. Те са сключили брак на 15.10.1972 г. който е прекратен с решение от 15.12.2006 г. по гр. д. № 794/06 г. на Старозагорски районен съд.
По време на брака им на 19.06.1974 г. касаторът е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място с площ от 960 кв. м., съставлявал парцел **** в кв. 8 по плана на с. Х. и постройките в него постройки: двуетажна жилищна сграда с незавършен втори етаж. Други постройки в нот. акт не са описани. През 1979 г. на Т. е издадена виза за проектиране изграждането в имот VІІ-78 на стопанска сграда и гараж, въз основа на която е одобрен и архитектурен проект.
С гласни доказателства е установено, че при закупуването на имота същият е платен със средствата подарени на страните на сватбата им както и с пари, предоставени от родителите за това.
След анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че недвижимият имотът е станал семейна имуществена общност, както и че не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК. Придобиването на имота не е станало с извън семейни средства. Предоставените пари на страните от родителите им са били дарени на двамата за да закупят имотът, необходим за жилищните нужди на семейството. Не е установено даване на парични средства от родителите на касатора лично на него с намерение той да бъде надарен. Не е установен размера на тези средства. Заявеното от единия свидетел, че майката на касатора е платила уговорената цена на продавачите на имота, правилно е игнорирано, тъй като не установява чии са били средствата, с които е извършено плащането. Това изявление не доказва твърдението на касатора за извършено дарение на парични средства в полза само на него.
С решението си съдът се е произнесъл по релевирания материалноправен въпрос за придобиване на имота чрез трансформация на лични средства на касатора и е приел, че това твърдение е недоказано. Родителите на страните са дали средства за закупуване на имота, като волята им е била да подпомогнат семейството за задоволяване на нуждите му от жилище.
Въпросът, по който се е произнесъл съдът, е съществен, тъй като е от значение за изхода на спора дали имотът е индивидуална собственост на касатора в резултат на трансформация на лични средства или семейна имуществена общност. Той не е решен в противоречие с практиката, тъй като по делото не е установено при закупуването му да са вложени средства на касатора, които да са негова индивидуална собственост, придобити на основание дарение.
Дарението е едностранен безвъзмезден договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно вещ или право на надарения. Волята за надаряване трябва да е ясно и недвусмислено изразена, както по отношение обема права така и по отношение на адресата. Когато дарението се прави през време на брака и няма изрична воля в дарствения акт, от която да личи, че надарен е само единият съпруг, дареното става семейна имуществена общност. В този смисъл е трайната практика на съдилищата и задължителната такава на ВС на РБ изразена в ППВС № 8 от 1980 г.
Решението на материалноправния въпрос е в съответствие на закона и трайната и задължителна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и второто поддържано основание по т. 3 на нормата.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна. В случая такава практика е налице и тя е последователна.
При постановяване на въззивното решение не е допусната грешка в правоприлагането. Не е дадено различно разрешение на същия правен проблем от възприетото в закона и трайната практика
Разрешението на материалноправния въпрос с постановеното въззивно решение не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като фактите, от които той е породен, не съдържат специфика, обуславяща съмнение при прилагане на закона към тях, поради което не е налице и тази предпоставка за допускане касационно разглеждане на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273 от 12.11.2008 по гр. д. № 722/2008 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.