О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 31.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 848 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4645/15.VІ..2009 г. на „О” АД-София, подадена чрез процесуалния представител на д-вото адв. В. Ч. от САК, против решение № 324 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 2229/08 г.: за отхвърляне обективно съединените искове на този търговец против „Д” АД-София с правно основание по чл. 399 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „автокаско” в размер на сумата 11 200 лв. и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 393.46 лв. като обезщетение за забавено плащане на главницата на претендираното обезщетение в периода 5. Х.06 г. – 8.І.2007 г.
Оплакванията на касатора „О” АД-София са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му изцяло „ведно със законните последици” и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд по облигационния спор между страните.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на самата касационна жалба, „О” АД-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на двете предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС бил „решил спора в противоречие с практиката на ВКС, отнасяща се до изискването за пълен анализ на всички доказателства по делото”, а освен това било „налице произнасяне по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, свеждащ се до това към кой момент преминавал риска от увреждане на застраховано имущество от застрахователя върху застрахования при действия с вещта „и върху вещта на трети лица”. Във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, търговецът-касатор се позовава на шест решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, както следва: 1/ Р. № 367/30.V.2006 г. по гр. д. № 2965/04 г. на ІV-то г.о.; 2/ Р. № 1488/8. ХІ.1999 г. по гр. д. № 814/1999 г. – на бившето V-то г.о.; 3/ Р. № 378/10.VІІІ.1998 г. по гр.д. № 286/1998 г. на І-во г. о. 4/ Р. № 1989/2.VІ.1983 г. по гр. д. № 1405/1983 г. – на ІІ-ро г.о.; 5/ Р. № 2236/8.VІІ.1982 г. по гр.д. № 1798/82 г. на ІІ-ро г. о.; и 6/ Р. № 737/9.VІІ.1956 г. по гр. д. № 4080/1956 г.
Ответното по касация „Д” АД-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „О” АД-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „О” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ще е налице, когато в атакуваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с: тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на съвместни заседания на общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, както и на ОСГК, а също и на ОСТК на ВКС или решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая касаторът „О” АД-София е релевирал като процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело необсъждането на всички доказателства от страна на въззивната инстанция, което било в противоречие с цитираната от него казуална практика на отделни състави на ВКС в периода от 1956 г. и до 2006 г. Не само че нито едно от тези шест решения не е било постановено по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон, но и те очевидно не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – според цитираното задължително разяснение. Отделен е въпросът, че евентуално допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 188 ГПК /отм./ съставлява касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не може да се отъждествява с процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретния облигационен спор – като основание за допускане на касационно обжалване на постановеното по него въззивно решение.
Що се отнася до релевираната от касатора „О” АД-София предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тя – според т. 4 на ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г. – предполага наличие на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, защото разглеждането му допринася за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за такова осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото това произнасяне би било от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаден съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. В този смисъл въпросът за точния момент, от който насетне следвало да се счита, че е преминал „риска от увреждане на застраховано имущество от застрахователя върху застрахования при действия с вещта и върху вещта от трети лица”, не се свързва с конкретна неяснота или непълнота в приложимите към случая закони. Напротив, при наличие на ясните правила на член. 343 ТЗ, както и на чл.чл. 385, ал. 4-in fine /отм./ ТЗ, респ. на чл. 384, ал. 5 /отм./ ТЗ – последните в сила към датата на процесното застрахователно събитие, настъпило на 24.І.2004 г., релевираният от касатора „О” АД-София материалноправен въпрос има изцяло хипотетичен характер, т.е. той не е бил от значение за изхода на конкретното дело, заведено по неговия иск с правно основание по чл. 399 /отм./ ТЗ, нито има белезите на такъв въпрос /в горепосочения смисъл по т. 4 от ТР № 1от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/, който едновременно да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Меродавно е за изхода на спора е било обстоятелството, че застрахователното събитие /пожар на МПС/ е настъпило при действието на валидно сключена полица с ответното застрахователно д-во по риска „автокаско”, но при установеното по несъмнен начин по делото обстоятелство, че с обвързващата страните по застрахователното правоотношение клауза по т. 11.6 от О. условия на ЗПА. „Д” – София изрично е бил изключен риска на този застраховател за опожаряването на автомобила като резултат от проявената груба небрежност на трети лица, на които застрахованият /настоящият касатор/ е възложил под свой контрол ремонта на вещта.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 2229/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2