5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 10.03.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №758/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 12.11.2015г. по гр.д.№2630/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Г. В. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателя – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно неказателно преследване, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да ЗОДОВ обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, като в останалата му част до предявеният размер от 80 000 лева искът за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение са отхвърлени изцяло претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от наказателното производство както следва: 2 103,44 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата 3 000 лева за периода 14.04.2006 г. до 21.10.2011г. и пропуснати ползи в размер на 17 640,43 лева, представляващи законната лихва върху сумата 18 380 лева за периода 09.12.2005 – 29.11.2013 г.
От събраните по делото доказателства е установено, че срещу ищеца Г. В. е било образувано производство за извършени няколко престъпления – за участие в организирана престъпна група, за митническа контрабанда и за активен подкуп. Досъдебното производство е образувано на 09.12.2005 г., като на същата дата ищецът е бил задържан от органите на МВР, а на 12.12.2005 г. Софийският градски съд е определил постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”, която била потвърдена от Софийския апелативен съд на 21.12.2005 г. Установено и също така, че мярката за неотклонение била изменена от съда на 14.06.2006 г., като била определена „гаранция” в размер на 3 000 лева, а последващо изменение е постановено на 13.10.2011 г., когато мярката е изменена в подписка. Обвинителният акт срещу ищеца и останалите четири обвиняеми е внесен в съда през месец юли 2007г., а Софийският градски съд е постановил оправдателна присъда на 13.10.2011 г. Установено е, че с решение от 21.10.2013 г. Софийският апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда.
При определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид факта, че досъдебното производство е приключило в съвсем разумни срокове, като се има предвид, че обвиняемите лица са били 5 и че срещу тях са повдигнати обвинения за по няколко престъпления, за разследването на които е било необходимо проверка на голям обем писмени доказателства, разпит на свидетели и др. Взето е предвид обстоятелството, че по-дълго е продължило съдебното производство – над 6 години , но видно от данните по делото същото е било многократно отлагано поради отсъствие на защитници на подсъдимите, поради което за продължителността на съдебния процес не може да се ангажира отговорността на прокуратурата. Съдът е приел, че от показанията на разпитаните свидетели се установяват негативните изживявания, които ищецът е претърпял, но установената интензивност на тези изживявания не може да обоснове по-високо обезщетение от 10 000 лева.
Съдът е приел, че за установяване на твърдените имуществени вреди в гражданското производство не са представени доказателства, които да установяват, че същите произтичат от виновни действия на длъжностни лица при Прокуратурата на РБ. Съдът е посочил, че в гражданския процес тежестта за главно и пълно доказване на твърдените факти се носи от страната, която е заявила определена претенция, а в случая е установено, че постановяване на мярка парична гаранция и извършено по време на съдебното производство-чл.307 НПК/отм./, поради което задържането на сумата не е по вина на Прокуратурата РБ, нито по нейно нареждане и с нейно одобрение е била иззета процесната сума от 18 380 лева, а от досъдебните органи с одобрението на съд с определение от 10.12.2005г. по ч.н.д. №920/2005г. ГС София.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, за обвързващата доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК на протокол за претърсване , обис и изземане относно факта за отнетите с него банкноти и за точното приложение на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г., ІV г.о. в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, решение от 10.07.2012г. по гр.д№490/2011г., І т.о. на ВКС за доказателствената сила на официалните свидетелствуващи документи, решение от 07.05.2013г. по гр.д.№1329/2012г., ІV г.о. по въпроса за точното съдържание на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД, както и решения на състави на въззивни съдълища , в които са определени обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в по-високи размери.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен частично иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора : за преценката на всички доказателства по делото в съвкупност и за критериите за определяне на справедливо обезщетение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 24.11.2014г. по гр.д.№1863/2014г.,ІІІ г.о., решение от 02.03.2011г. по гр.д.№556/2010г., ІІІ г.о. и решение от 04.10.2011г. по гр.д.№78/2011г., ІІІ г.о. на ВКС за уеднаквяване практиката по приложението на чл.52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по поставените от тях въпроси. По поставения процесуалноправен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, която е в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им: решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, ІV г.о. решение №548/06.12.2010 г. по гр.д.№1119/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на органи на държавата. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
По въпроса за обвързващата доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК на протокол за претърсване , обис и изземане относно факта за отнетите с него банкноти настоящия състав намира, че не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Във въззивното решение е прието , че отговорността на Прокуратурата на РБ не може да бъде ангажирана, тъй като ако има настъпили имуществени вреди за ищеца, то не е установено същите да са поради виновни действия на ответника. Поставеният въпрос, касаещи доказателствена сила на протокол за изземане нямат обуславящ изхода на спора характер, доколкото не касаят извода на съда за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.частична основателност на предявения иск. С обжалваното решение въззивният съд е присъдил обезщетение само за онези вреди, за които с оглед данните по делото, е приел, че се намират в причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца производство.
Отделно от това допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК в случая не може да е налице, предвид съществуването на визираната задължителна практика.
С оглед неоснователността и на двете жалби на страните не следва да се присъждат разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 12.11.2015г. по гр.д.№2630/2015г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: