О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 15.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4803/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Щ. и Д. Г. С. срещу въззивно решение № 976 от 11.07.2018г., постановено по в.гр.д.№ 815/2018г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 226 от 21.07.2017г. по гр.д.№ 1371/2013г. на Асеновградския районен съд по извършване на съдебна делба по реда на чл.350 ГПК и вместо него е извършил делбата по реда на чл.353 ГПК по колена като е разпределил на всяко от шестте колена подробно описаните в решението недвижими имоти и е присъдил съответните суми за уравнение на дяловете. На касаторите са поставени в самостоятелен дял ПИ **** – земя за труд и отдих /съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ/ с площ от 860 кв.м. по КК на кв.Д. В., [община] на стойност 4645 лв. и ПИ **** /проектен/ – земя за труд и отдих /съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ/ с площ от 1000 кв.м., местност ”Г. и Д. в.” по КК на кв.Д. В., [община] на стойност 5400 лв. и са им присъдени 1245 лв. за уравнение на дела им.
За да постанови решението си съдът е приел, че в случая броят на допуснатите до делба земеделски имоти съответства на броя на преките наследници на общия наследодател на страните, поради което делбата им следва да се извърши по колена за да получи всяко коляно дял в натура съгласно чл.69, ал.2 ЗН и че за извършването на делбата по този начин не се изисква съгласие на съделителите. Прието е също, че в тази хипотеза тегленето на жребий е невъзможно като за тези си изводи съдът се е позовал на практика на ВКС. Относно преценката на кое коляно кои имоти да бъдат възложени въззивният съд е взел предвид постигнатото общо съгласие на пет от общо шестте колена, както и че касаторите не са поискали определен дял. С оглед на това на същите е разпределен дял четвърти, за който другите съделители не са имали претенции.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.За обособяването и разпределението на реалните дялове съобразно заключението на вещото лице и съобразно характера на включените в тях имоти с оглед равностойността им при приложението на чл.353 ГПК; 2. Следва ли начинът на извършване на делбата да бъде съобразен с трайно установеното фактическо положение между страните относно начина на ползване на съсобствените недвижими имоти; 3.Следва ли въззивният съд да мотивира решението си относно начина, по който извършва делбата, както и за начина на разпределение на имотите на основание чл.353 ГПК; 4.Искането на касаторите на определен/и дял/дялове от допуснатите до делба недвижими имоти, направено пред районния съд, следва ли да се приеме като такова искане на определен/и дял/дялове и пред окръжния съд, който е инстанция по същество; 5. Допустимо ли е делбата да се извърши по калена при положение, че един от преките наследници на общия наследодател, към момента на възстановяване на имотите е бил жив; 6. Може ли при наличие на противоречиви интереси на съделители по дело за делба на недвижими имоти, същите тези съделители да бъдат представлявани от един и същ адвокат и 7. Следва ли въззивният съд да извърши делбата чрез разпределение на имотите, когато техният брой е достатъчен да се обособят реални дялове за всяко коляно, като в този случай следва ли това да се извърши когато съставянето на дялове и тегленето на жребии се оказва невъзможно или много неудобно.
Ответниците по жалбата Н. К. К., С. Н. К., И. Н. К., Т. И. С., В. И. С., А. А. С., С. А. С. и В. С. Т. са подали писмени отговори, в които изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като претендират разноски. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая поставените от касаторите въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не са налице. Независимо от обстоятелството, че въззивният съд в противоречие с представената от касаторите практика на ВКС – Р № 107 от 10.11.2015г. по гр.д.№ 1083/2015г. , ІІ г.о. и др. е приел, че при извършването на делбата по колена тегленето на жребий е невъзможно, крайните му изводи за извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК са в съответствие с посочената от касатора практиката на ВКС – Р № 300 по гр.д.№ 1040/10г., І г.о., респ. ВС /ППВС № 7/1973г., т.5б/, според която тегленето на жребий следва да се приеме за много неудобно, когото преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и са извършили значителни подобрения в тях. В настоящия случай по делото са налице данни, че част от съделителите са владели от 1993г. предоставения им в дял имот като през годините са правили подобрения в него като са засаждали овошки, породи което в съответствие с тази практика въззивният съд е извършил делбата по посочения ред, като при извършеното разпределение е отчетена и волята на пет от общо шестте колена. Не е налице противоречие на въззивното решение с представените решения на ВКС във връзка с въпроси №№ 1,2,3,5 и 7, отнасящи се до различни хипотези. От обстоятелството, че в представеното от касаторите решение на № 222 по гр.д.№ 3790/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че делбата на реституирани земеделски земи следва да се извърши по колена, когато към момента на възстановяването на собствеността преките наследници на лицето, на което имотите са принадлежали, също са починали към момента на реституцията, не следва извод, че делбата не може да се извърши по този начин, ако те са починали след това, а освен това този въпрос не кореспондира на искането на касаторите делбата да се извърши по реда на чл.350 и чл.352 ГПК. По четвъртия и шестия въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, породи което и тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Развитите в изложението доводи по шестия поставен въпрос се отнасят за първоинстанционното производство в първата фаза на делбата, приключило с постановяване на влязло в сила решение, а постановеното от районния съд решение по извършване на делбата не е било обжалвано от касаторите и такива оплаквания не са правени.
Не са изложени и релевантни доводи за наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, а именно за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, които предпоставки в случая не са налице. Липсват и предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторите се позовават на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство за адвокатски възнаграждения, както следва: на Н. К. К., С. Н. К., И. Н. К., Т. И. С. и В. И. С. сумата 400 лв.; на А. А. С. и С. А. С. сумата 400 лв. и на В. С. Т. сумата 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 976 от 11.07.2018г., постановено по в.гр.д.№ 815/2018г. на Пловдивския окръжен съд, Х състав.
О с ъ ж д а Е. Г. Щ. и Д. Г. С. да заплатят на Н. К. К., С. Н. К., И. Н. К., Т. И. С. и В. И. С. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О с ъ ж д а Е. Г. Щ. и Д. Г. С. да заплатят на А. А. С. и С. А. С. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О с ъ ж д а Е. Г. Щ. и Д. Г. С. да заплатят на В. С. Т. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: