3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 19.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1162 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 18.06.2012 година по гр.д. № 13090/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 17.06.2011 г. по гр.д. № 48368/2010 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. Л. П. от [населено място] против Д. п. „Р. о.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното предприятие длъжността „юрисконсулт” по безсрочен трудов договор до 09.09.2010 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № ТП-083 на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие. Прието е, че трудовият договор е прекратен в нарушение на закона; при липса на взаимно изразено от страните по трудовото правоотношение съгласие – липса отправено от работодателя предложение, прието от служителя, поради което уволнението е отменено като незаконно; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Възражението за недействителност на договора поради проявена недобросъвестност на служителя при сключването му не е разгледано поради въвеждането му след изтичане на преклузивния срок по чл. 133 ГПК.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. п. „Р. о.”, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът кой е крайният момент, в който ответникът по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ може да въведе възражение за недействителност на трудовия договор е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 650 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 1573/2008 г. на ІІІ г.о.; решение № 581 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г. на ІV г.о. и решение № 117 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 525/2010 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да се произнесе по искане за спиране на производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ при наличие на преюдициален спор за действителността на трудовия договор, по отношение на който е предявен иск в отделно производство.
Ответникът по касационната жалба П. Л. П. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Изведения в касационната жалба въпрос относно крайния момент, в който ответникът по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ може да въведе възражение за недействителност на трудовия договор е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика възраженията на ответника, които се основават на факти и обстоятелства, които са настъпили до изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудират с изтичането на този срок; пропуснатите възражения може да бъдат направени по-късно в хода на първоинстанционното производство само ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно, въпреки полагането на дължимата грижа за добро водене на делото или във въззивното производство – съгласно чл. 260, т. 5 и 6 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК – решение № 195 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 1707/2009 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тези правила са приложими и в бързото производство по трудови спорове, в което съгласно разпоредбите на чл.131, ал.1 и ал. 2, т. 5, чл. 133 ГПК и чл. 146, ал. 3 ГПК в първоинстанционното производство всички възможности на ответника за оспорване на предявените срещу него искове и всички възражения срещу исковете са преклудирани с изтичането на срока за отговор на исковата молба, а всички възможности да се посочват и представят нови доказателства са окончателно преклудирани с предоставянето на възможност за вземане на становище по доклада и изпълнение на указания на съда – решение № 22 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 722/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Доводите за постановяване на решението в противоречие с решение № 650 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 1573/2008 г. на ІІІ г.о.; решение № 581 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г. на ІV г.о. и решение № 117 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 525/2010 г. на ІV г.о. ВКС са неоснователни. В посочените съдебни актове е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с възражение или с инцидентен установителен иск в рамките на трудовия спор, както и с отделен иск, без да е засегнат въпроса за процесуалния срок за предявяването на възражението за недействителност, уреден в чл. 133 ГПК.
Въпросът следва ли съдът да се произнесе по искане за спиране на производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ при наличие на преюдициален спор за действителността на трудовия договор, по отношение на който е предявен иск в отделно производство не е обуславящ изхода на правния спор – въззивният съд се е произнесъл по направеното искане с определение от 04.06.2012 г., оставяйки го без уважение. Изводът на въззивният съд за неоснователност на въведеното от ответника искане е съобразен с установената практика, че производството по делото се спира на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до разглеждането в отделно производство на преюдициален въпрос, имащ значение за изхода на делото, но не и когато страната е предявила в отделно производство вече преклудирано възражение по иска.
Искането за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в производството по чл. 288 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2012 година по гр.д. № 13090/2011 година на Софийски градски съд, ІV „а” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: