О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№249
гр.София 02.06. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1172/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №609/16.02.2016г.,постановено по т.д.№2723/2015г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 27.04.2015г. ,постановено по т.д.н.№458/13г. по описа на СГС,с което е отказано извършването на поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 26.08.2014г. по същото дело. Изложени са аргументи за обжалваемост на определението, тъй като се касае до част от списъка на приетите вземания /поредността за удовлетворяване на кредиторите/,която законодателят не е предвидил изрично като задължителен негов реквизит и поради това не попада в приложното поле на чл.692 ал.6 от ТЗ,а за дружеството е налице правен интерес от атакуването на тази частта от списъка,свързана с привилегиите на кредиторите.
Ответните по частната жалба страни А. Й. и [фирма] не са заявили становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че атакуваното определение е необжалваемо по аргумент от разпоредбата на чл.247 ал.4 ГПК , тъй като и определението на съда по несъстоятелността,което е поправено по реда на чл.247 от ГПК /постановено в закрито заседание на 26.08.2014г.,с което вече е била е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.692 от ТЗ/ е било необжалваемо.
Определението на САС е правилно.
С определение №5028/14.03.2014г. по т.д.н.№458/13г. СГС се е произнесъл по направени в производството по несъстоятелност на [фирма] възражения по чл.690 от ТЗ и е одобрил обявените на 26.07.2013г. и на 08.07.2013г. трети допълнителен списък на приетите предявени вземания и списък на неприети вземания със съответните промени.Това определение,съгласно разпоредбата на чл.692 ал.6 от ТЗ е необжалваемо. С последващи определения №6836/23.05.2014г. и №7264/16.06.2014г. съдът е допуснал по реда на чл.247 от ГПК поправки на очевидни фактически грешки в определението си от 23.05.2014г.С определение №9755/26.08.2014г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 16.06.2014г.С молба от 24.11.2014г. [фирма] е поискало да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в последното определение №9755/26.08.2014г., като промени посочената от съда поредност на удовлетворяване на кредитора с прието вземане [фирма]. С атакуваното определение от 27.04.2015г. /без номер/ СГС е оставил искането без уважение с мотива,че не са налице предпоставките на чл.247 от ГПК.
Както определението по чл.692 ал.4 от ТЗ е необжалваемо по силата на изрична разпоредба,предвидена от законодателя,така и всички последващи определения,с които са извършени или отказани да бъдат извършени поправки на допуснати очевидни фактически грешки в това или в което и да е следващо от определенията,са необжалваеми по силата на препращащата норма на чл.247 ал.4 от ГПК.По аргумент от посоченото в нея,че решението за поправката може да се обжалва по реда,по който се обжалва самото решение,когато изобщо не е предвидена обжалваемост на последното,то и актът за поправката му не подлежи на обжалване по реда на инстанционния контрол.
По наведените в частната жалба на [фирма] доводи. Правилно в същата частният жалбоподател е отбелязал,че поредността на удовлетворяване на кредиторите с приети вземания не е задължителен елемент от списъка на приетите вземания по аргумент от чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ,но този факт не обуславя извод за обжалваемост, като изключение от нормата на чл.247 ал.4 от ГПК вр.чл.692 ал.6 от ТЗ,още повече на основание посочения от него подзаконов нормативен акт /Правилника за администрацията в съдилищата/.Последният е неприложим във вече образувано съдебно производство и при наличието на изричната разпоредба на чл.274 от ГПК,уреждаща хипотезите на обжалваемост на определенията. Доколкото за жалбоподателя е налице правен интерес от правилно прилагане на предвидения в чл.722 от ТЗ ред за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, законодателят е обезпечил защитата му с предвидения с нормата на чл.728 от ТЗ ред за атакуване на сметката за разпределение,в която поредността за удовлетворяване с оглед признатите от закона привилегии е съществен елемент и се съобразява от синдика и съда по несъстоятелността /включително същата подлежи на инстанционен контрол/.
Предвид изложеното,определението на Софийски апелативен съд, като правилно и законосъобразно, подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №609/16.02.2016г.,постановено по т.д.№2723/2015г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.