1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр.София, 20.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N10 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.08.2018г. по гр.д.№479/18г. на ОС Пазарджик e отхвърлил искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПк.
Жалбоподателят – Н. К. Т., чрез процесуалният си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроис от значение за спора, които са разрешен в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът –„Б. и общински имоти”, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявените от Н. К. срещу ОП ”Б. и общински имоти” искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнение обективирано в Заповед № 1 от 05.02.2018г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановява на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество.
Установено е по делото от приложените писмени доказателства, че ищцата е работила по безсрочно трудовото правоотношение в ответното предприятие и е заемала длъжността „Касиер“ в звено “Бани и перални“ за което е сключен писмен трудов договор №9 от 04.01.2010г., като трудовото й правоотношение е изменено в частта за уговореното основно трудово възнаграждение с допълнително споразумение №47 от 27.02.2018г. съгласно което размера на възнаграждението е от 530лв и считано от 01.01.2018г. при пълно работно време от 8 /осем/ часа. Установено е също така, че със заповед №1 от 05.02.2018г. на директора на ОП “Б. и общински имоти“-гр.С., е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.1 т КТ и считано от 09.03.2018г. като в графа “Причини за прекратяване на трудовия договор“, работодателят е посочил-постъпила писмена молба за освобождаване по взаимно съгласие №48 от 02.10.2017г. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата при отказ да бъде подписана на дата 09.02.2018г. в присъствието на двама свидетели, удостоверили с подписите си отказа на ищцата.
Прието е, че на ищцата е разрешено от работодателя да ползва полагаемия й се платен годишен отпуск за календарната 2017г., считано от 31.01.2018г. до 08.03.2018г. с негова заповед №7 от 30.01.2018г., въз основа на постъпила от ищцата молба №5 от 30.01.2018г., като към посочената дата на молбата ищцата е била в перманентен отпуск поради временна нетрудоспособност, с начало от 03.10.2017г., за което са й издавани болнични листове за времето от 04.10.2017г. до 16.01.2018г, като в първите болнични листове е вписана диагноза без да е посочена началната дата на настъпване на заболяването, а в последните три по време издадени болнични листа е поставена нова диагноза, също без посочване на датата на настъпването на заболяването. Констатирано е, че по искане на ищцата първоначално ползването на платения отпуск за 2017г. е определено да започне считано от 03.10.2017г. до 30.10.2017г. включително така както е поискан от работника, като при прекъсването на отпуска поради ползването на друг вид отпуск от ищцата, ползването на платения отпуск за 2017г. е отложено от работодателят за през 2018г,. за което ищцата е подала молба на основание чл.176, ал.1, т.2 КТ, като преди това както се посочи й е разрешен отпуск за същата 2017г. по нейно искане и считано от 03.10.2017г. който предвид ползването на друг вид отпуск за временна нетрудоспособност е ползван фактически през 2018г. и за периода 31.01.2018г. до 08.03.2018г.
Констатирано е от приложено заверено копие на молба, написана с печатен текст, изхождаща от ищцата – жалбоподател в настоящето производство, с вписани заеманата от нея длъжност и ЕГН, адресирана до директора на ОП “Б. и Общински имоти” в дейност “Баня и перални“, с която последната моли да бъде освободена от заеманата длъжност по взаимно съгласие след ползване на платения й годишен отпуск за 2017г., като на молбата е поставена печатно и дата 02.10.2017г. Прието е, че след като молбата е подписана от ищцата, е налице волеизявление в същата за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие като такова изхождащо несъмнено от лицето подписало документа и негов автор. Установено е, че върху молбата е поставена резолюция от същата дата от работодателя със следно съдържание : „ Да ! Считано от 31.10.2017г.“, като резолюцията е съобразена и с искането на ищцата да ползва полагаемия й се платен годишен отпуск от 20 дни за 2017г., за времето от 03.10.2017г. до 30.10.2017г. или датата на прекратяване на трудовото правоотношение първоначално е определена за 31.10.2017г. тоест, след фактическото ползване на платения годишен отпуск от работника за 2017г., така както е поискано от последния, като молбата по чл.325, ал.1, т.1 КТ на ищцата е заведена в деловодството на предприятието под №48 от 02.10.2017г.
При тези данни съдът е счел, че уволнението извършено на основание чл.325, ал.1 , т.1 КТ-поради взаимно съгласие изразено писмено от страните по трудовото правоотношение е законосъобразно. Изложени са съображения за това, че съгласно трайната и последователна практика на Върховния касационен съд на Р България уволнението поради взаимно съгласие предполага установяване по несъмнен и категоричен начин, че и двете страни по трудовото правоотношение желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент за напред и че всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Прието е, че фактическият състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ включва и изискването волеизявленията на двете страни за прекратяване на трудовия договор напълно да съвпадат, в това число и по отношение на датата от която договорът се счита прекратен, като при несъвпадане волята на страните относно датата на прекратяване на договора, следва да се приеме, че липсва взаимно съгласие / съдът е посочил и практика на ВКС – решение №60 от 07.05.2015г. на ВКС по гр.д.№5467/2014г. , ІІІ г.о../
Съдът е счел, че в случая всички тези елементи на фактическия състав на уволнението по взаимно съгласие са налице.Налице е правновалидна воля изразена ясно и недвусмислено от страна на ищцата, че желае да прекрати трудовото си правоотношение с работодателя си , а предложението на работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е прието от работодателя, което е видно от поставената на същата дата писмена резолюция от работодателя върху молбата му, тоест налице са две насрещни волеизявления на страните по Т. които напълно си съвпадат.
Прието е, че в случая е налице съгласие на работника да му бъде прекратено трудовото правоотношение незабавно след края на ползването на платения годишен отпуск за 2017г. и то считано от следващия ден от приключването на отпуска, т.е. датата за прекратяване на договора в случая е определяема и тя е определена по начин съответстващ на уговорките между работник и работодател съгласно предложението на работника по чл.325, ал.1, т.1 КТ и приемането му от работодателя довело до пълно съвпадение на насрещните волеизявления на двете страни.
При така установените обстоятелства по делото съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 -3 КТ като неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: необходимо ли е пълно съвпадане волеизявлението на страните относно датата на която следва да настъпи прекратяване на трудовия договор по чл.325 КТ, представлява ли приемане или е насрещно волеизявление конкретизирането на датата за прекратяване на трудовия договор, ако предлагащата страна я е посочила определяемо,допустима ли е едностранна промяна в „приемането „ от работодателя на предложението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Прилага решение от 21.02.2012г. по гр.д.№278/2011г. , ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че взаимното съгласие при прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ се отнася и до датата.
Настоящият състав намира, че на така поставените въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и цитираната такава от жалбоподателката. В същата, утвърдена и в решение от 15.11.2013 г. по гр.д. № 1383/ 2012 г., ІV г.о., решение от 21.02.2012г. по гр.д.№278/2011г. , ІV г.о. на ВКС и решение от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 537/2012г ., ІІІ г.о. на ВКС се приема, че предложението по чл. 325, ал.1, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния текст от закона – достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено, като съгласието следва да се постигне и за датата на пректаряване на трудовия договор. Приема се, че основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за това. Посочва се, че съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор, и при положение , че предложението е отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с изразено от работодателя писмено съгласие , но служителят е напуснал работното си място и е престанал да се явява на работа , извод за незаконосъобразно прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал.1, т.1 КТ не може да бъде направен в резултат на констатацията , че работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в седмодневния срок , на домашния адрес.
В съответствие с тази трайно установена практика съдът в обжалваното решение е приел, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, поради което не са налице основания по чл.280, ал.1, 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.08.2018г. по гр.д.№479/18г. на ОС Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. К. Т. да заплати на „Б. и общински имоти” сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за процесуалното представителство пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: