О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 21.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1452 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д. С., като пълномощник на Е. Д. И., В. А. М., С. Н. С., С. И. Т., Е. С. Б. и Й. С. А. против решение № 418 от 27.11.2015г. по гр.д.№ 194/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решение № 95/18.09.2015г. по същото дело.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е приел въззивната жалба за редовна, подадена от всички ответници, но само за два от имотите без да съобрази, че се касае за обективно и субективно съединяване на искове против всеки от ответниците за различен имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е поставен правен въпрос, а се описват обстоятелствата по делото.
Ответникът по касация Национална спортна академия „В. Л.” оспорва жалбата и взема становище да не се допуска касационно обжалване, защото изложението не отговаря на изискванията за формулиране на точен въпрос и за обосноваване на допълнителните основания.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно допълнително решение е, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и основното решение, т.е. по реда на касационното обжалване. поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С решение № 55 от 09.04.2015г. по гр.д.№ 204/2013г. са уважени обективно и субективно пасивно съединените отрицателни установителни искове за собственост, като е признато за установено по отношение на ищеца Н. „В. Л.”, че Е. Д. И. не е собственик на имот с идентификатор 51500.510.144, В. А. М. – на имот № 51500.510.145, С. Н. С. – на имот 51500.510.146, С. И. Т., Е. С. Б. и Й. С. А. – на имот 51500.510.147.
Против това решение, въззивна жалба е подал адвокат Д. С., като пълномощник на „ответниците по гр.д.№ 204/2013г.” без да изброява имената им. В съдържанието на жалбата е цитирал част от диспозитива на решението, но само за два от имотите: № 51500.510.144 и № 51500.510.145. Поискал е да се прекрати производството поради недопустимост на иска, или да се отхвърли като неоснователен.
С определение № 263/2015г. съдът е приел че жалбата на „ответниците по гр.д.№ 204/2013г.” против решение № 55/09.04.2015г. е допустима. Не е посочил решението да се обжалва частично. В хода на производството всички ответници по иска са конституирани като въззивници и са призовавани като такива. С възивното решение, съдът е приел, че решението се обжалва само за два от имотите : № 51500.510.144 и № 51500.510.145 от ответниците, против които е насочен иска за тези имоти Е. Д. И. и В. А. М.. Решението е потвърдено изцяло, а не само в частта против тези ответници и за тези имоти, въпреки, че в началото на мотивната част са посочени само тези два имота. За разноски, платими на Н., са осъдени само посочените две жалбоподателки – Е. Д. И., В. А. М.,
С. Н. С., С. И. Т., Е. С. Б. и Й. С. А. са подали в срок молба за допълване на решението на основание чл. 250 ГПК.
С обжалваното сега определение по чл. 250 ГПК, съдът е отхвърлил молбата, като е посочил, че решението на РС е обжалвано само за посочените два имота, поради което съдът е съобразил процесуалната легитимация за тези два имота.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване, т.е. не е обосновано общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК. Не са посочено и нито едно от допълнителните основание по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК. На касаторите са дадени указания да формулират правен въпрос, който е от значение за изхода от спора и да посочат в противоречие с коя задължителна съдебна практика е решен спора с допълнителното решение, или е налице противоречива съдебна практика по този въпрос, или пък дали разрешаването му е от значение за развитие на правото. В подадената молба в изпълнение на дадените указания, касаторите са изложили само обстоятелствата по въззивното производство. Това, че не е формулиран правен въпрос е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че не са посочени и обосновани и нито едно от допълнителните основания също подкрепя този извода.
По изложените съображения не се допуска касационен контрол., поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно допълнително решение № 418 от 27.11.2015г. по гр.д.№ 194/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Е. Д. И., В. А. М., С. Н. С., С. И. Т., Е. С. Б. и Й. С. А. за допълване на решение № 95/18.09.2015г. по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: