О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 576 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. К. срещу определение № 728 от 14.11.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 594/2016г. от Апелативен съд Варна, с което се потвърждава определение № 618 от 09.06.2016г. по гр.д. № 107/2011г. на Окръжен съд Разград за прекратяване на производството по предявен от страната иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на [фирма], [населено място], обективирани в протокол от 15.12.2009г., поради липса на правен интерес.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост , като се поддържа неправилност на всички изводи на въззивната инстанция.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора правни въпроси: /1/ Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли и произнасяне на въззивния съд по незаявени основания относно правилността на въззивното решение?; /2/ Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на акта?; /3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото?; /4/ Въпросът за правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл.269 ГПК; /5/ Въпросът за правния интерес при конститутивните искове; /6/ Връчването на предупреждение за изключване само междинен, подготвителен етап от процедурата по изключване ли е, в която правото на защита на съдружника се осъществява чрез искова претенция за отмяна на крайния акт – решението на ОС по чл.126 ТЗ?; /7/ Упражнено ли е правото на защита на ищец – съдружник срещу решения на ОС, част от които са отправяне на предупреждение за изключване чрез обжалване на крайни актове, следващи отправеното предупреждение и при наличие на последващо изключване след стабилизирал се акт на ОС от 14.10.2010г., следва ли да се прекрати делото, образувано по искове по чл.784 ТЗ, депозиран в срок за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС, вкл. за отмяна на решение за предупреждение за изключване на съдружник?” Касаторът поддържа, че по отношение на последните два въпроса е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а спрямо останалите въпроси- основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по иска по чл.74 ТЗ е прекратено, въззивният съд е приел, че в конкретния случай за страната – изключен съдружник липсва правен интерес от отмяна на решения на ОС, обективиращи междунен и несамостоятелен етап от процедурата по прекратяване на членствено правоотношение /относно връчване на предупреждение/, която е преключила с влязъл в сила и потвърден от съда акт на Общото събрание.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По отношение на първите четири въпроса не е осъществено, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. От една страна, в частната касационна жалба липсват каквито и да е конкретни оплаквания за допуснати от въззивният съд съществени процесуални нарушения, а от друга страна, въззивната инстанция се е произнесла по всички оплаквания във въззивната жалба, липсва произнасяне по незаявени оплаквания, въззивният съд е изложил свои мотиви и е обсъдил доказателствата по делото, като няма нарушение на правомощията по чл.269 ГПК, поради което не е налице и поддържаното противоречие на обжалвания акт с посочената задължителна практика на ВКС. Въззивното определение е в съответствие с практиката на ВКС и относно необходимостта от наличие на конкретен правен интерес от завеждането на иска по чл.74 ТЗ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, вкл. и с оглед цитираната в обжалвания акт съдебна практика.
Последните два въпроса също не могат да обусловят допускане на касационния контрол, тъй като, от една страна, така, както са формулирани въпросите, те са относими към правилността на акта, която не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното обжалване, а от друга страна, не се доказва и осъществяването на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по отношение на която дори липсва конкретизацията на обстоятелствата, от които се извлича проявлението й.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 728 от 14.11.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 594/2016г. от Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.