О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр.София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1647/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Г. Б., П. Г. Б., П. Б., [фирма] и [фирма] срещу определение на Бургаски апелативен съд № 475 от 14.12.2013 г. по ч.гр.д. № 387/ 2013 г. С него е потвърдено определение на Сливенски окръжен съд № 649/ 01.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 657/ 2009 г. и по този е отхвърлена молба на касаторите за отмяна на допуснатото срещу тях по искане на К. за у. на и., п. от п. д. (с правоприемник К. за о. на н. п. и. – К.) обезпечение на искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на Й. Г. Б., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор на дялове в търговски дружества, на движими вещи и на вземания по банкови сметки.
Като основание за допускане на обжалването частните жалбоподатели повдигат процесуалноправните въпроси кой е началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искане по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) след допускане на предварително обезпечение на това искане и основание ли е за отмяна на допуснатото обезпечение обстоятелството, че с невлязло в сила решение искането за отнемане е отхвърлено в по-голямата си част. Считат, че в обжалваното определение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и молят то да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и да бъде уважена молбата им за отмяна на обезпечението.
К. оспорва жалбата като твърди, че основанията за допускане на обжалването не са ясно формулирани, а въпросът дали искането за отнемане на имущество от молителите е предявено в срок, вече е разрешен с влезли в сила актове на ВКС.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускането й до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че срещу касаторите е допуснато обезпечение на бъдещо искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с определение на Сливенски окръжен съд от 01.12.2009 г. (влязло в сила на 16.04.2010 г., след потвърждаването му от въззивна и касационна инстанция). Впоследствие двукратно молителите са искали отмяна на допуснатото обезпечение, включително по съображения, че искането за отнемане на имущество от тях не е предявено в срока, указан от съда при допускане на обезпечението. Доводите им са отхвърлени с влезли в сила определения, като окончателното произнасяне по първото искане е на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д.№ 125/ 2011 г., а по второто – на Върховен касационен съд, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 1617/ 2013 г. Поради това въззивният съд посочил, че въпросът със спазване на срока за предявяване на искането е вече разрешен, а относно обстоятелството, че същото е отхвърлено частично, съдът приел, че това не води до отпадане на причината, поради която обезпечението е допуснато.
При тези мотиви на въззивната инстанция първият поставен от касаторите въпрос не обуславя обжалваното определение. Съдът не е разрешил правния въпрос от кой момент тече срокът за предявяване на обезпеченото искане по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД (отм.), тъй като счел за недопустимо разглеждането му. Той се е позовал на обстоятелството, че този въпрос вече е разрешен с влязло в сила определение, включително след като Върховният касационен съд е постановил, че определението на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д.№ 125/ 2011 г. е влязло в сила и въпросът не може да бъде пререшаван. Поради това въпросът за началния срок за предявяване на искането не обуславя обжалваното определение и не може да е основание за допускане на обжалването.
Въпросът за значението на факта, че обезпеченото искане е отхвърлено в по-голямата си част с невлязло в сила решение на първоинстанционен съд, обуславя определението, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Такава не е представена от касаторите, съдебните актове, на които те се позовават, не разрешават същият въпрос по начин, различен от възприетия в обжалваното определение. То е съобразено с установената практика, че отмяна на обезпечението се допуска, когато отпадне причината за налагането му, както и че постановяването на решение, с което обезпеченият иск се отхвърля, не съставлява такава причина, щом решението не е влязло в сила.
Поради това Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски апелативен съд № 475 от 14.12.2013 г. по ч.гр.д. № 387/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: