О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 134/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2. ГПК вр.чл.407, ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на “” Е. <Еад&@Е. &/span> – гр.Перник срещу разпореждане от 25.07.2008 г. по гр.д. № 667/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по решение №112/18.07.2008г. по гр.д. 677/08г. на Софийски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба- “ – гр.София е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Ответникът – Е. “ В. Й. – Н. ” – гр. Б. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, съдия при Софийски апелативен съд е допуснал издаване на изпълнителен лист, в полза на “ ”ЕООД – гр. София, съобразно поисканото от него по отношение на сумите присъдени с решение №112/18.07.2008г. по гр.д. 677/08г. на Софийски апелативен съд.
С решение № 112 по гр.д. № 677/2008 г., състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение от 28.01.2008г. по гр.д. 337/06г.на Пернишки окръжен съд, в частите му, с които е отхвърлен изцяло иска по чл.92 ЗЗД и в частта, с която е уважен иска по чл.86 ЗЗД, както и в частта за разноските, по същество е осъдил “ Т. П. ” Е. <Еад&@Е. &/span> – гр.Перник да заплати на В. Й. Й. в качеството му на едноличен търговец с фирма Е. “ В. Й. – Н. ” сумата 43726925.12лв. на основание чл.92 ЗЗД, на основание чл.79 ЗЗД сумата – 4773000.41лв. и е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД. Изрично в диспозитива на съдебния акт е отбелязано, че с договор от 28.03.2008г., едноличният търговец е цедирал процесните вземания на “ Б. Т. ” ЕООД – гр. С.. При тези фактически данни, правилно, въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист по отношение уважените осъдителни искове в полза на цесионера по посочения и в диспозитива на съдебния акт договор за цесия. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК подадената касационна жалба срещу осъдителни решения не спира изпълнението им. С. , в случая, при липса на данни за влизане в сила на съдебния акт, законосъобразно е бил издаден титул за изпълнение.
Правно необосновано, жалбоподателят счита, че носителят на материалното право на вземане спрямо него – цесионер по договора с ищеца и участник в процеса няма право да се снабди с изпълнителен лист. Субективните предели на обвързващата сила на постановения съдебен акт се разпростира и спрямо частните правоприемници, какъвто е и приобретателя на вземането. Когато транслацията на спорното право е осъществена по време на висящия процес, чийто предмет е то, ищецът, който го е прехвърлил не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като той вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по материалното правоотношение, неговото процесуално качество не произтича от материалноправна обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон възможност да продължи процеса като защитава едно чуждо за него право – арг. чл.226, ал.1 ГПК. От тук се извежда и неговата функция на процесуален субституент, който изключва паралелното участие на приобретателя като главна страна / чл.226, ал.2 ГПК/. Следователно, правните последици от решението рефлектират директно не в патримониума на цедента, който както бе отбелязано защитава чуждо материално право, а в правната сфера на цесионера – негов носител, защото ако ирелевантно за процесуалното правоотношение е осъщественото прехвърляне на спорното право, то не е такова по отношение на материалното правоотношение, което го обуславя. Решението съобразно чл.226, ал.2 ГПК, разпростира своята сила – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие- и спрямо приобретателя като на този факт се основавана правото на прехвърлителя да води делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя му. Налага се извод, че не е налице пречка титула за изпълнение да бъде издаден в полза на този приобретател, още повече че прехвърлянето на спорното право е залегнало с индивидуализиращите си белези и в диспозитива на съдебния акт- основание за издаването на изпълнителен лист.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.07.2008 г. по гр.д. № 677/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист в полза на “ Б. Т. ” ЕООД – гр. С.за присъдените суми по решение №112/18.07.2008г. по гр.д. 677/08г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: