О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 03.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2192 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. М. срещу решение № 483/14.03.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11 състав по т.д. № 86/2014 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски окръжен съд /СОС/ по иск на Т. „П. – 91” срещу настоящия касатор по чл.79 ал.1 вр. чл.200 ал.1 вр. чл.183 ал.1 ЗЗД за сумата от 26730 лв. – част от цена на продажбена сделка и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД до сумата от 491.53 лв., лихва за забава на продажната цена за времето от 29.01.2013 г. до 05.04.2013 г. и вместо това е постановено решение, уважаващо исковете за отменените размери със законните последици, потвърдено е първоинстаннционното решение в останалата му отхвърлителна част до пълния предявен размер на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Т. „П. – 91” [населено място] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СОС са предявени искове от Т. „П. – 91” срещу [фирма] за 26730 лв. – част от цената на недвижим имот и 8213.22 лв. – лихва за забава на плащането. Ищецът твърди, че с ответника са имали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с масивна сграда с предназначение дърводелски цех, в изпълнение на който е сключен окончателен договор с нотариален акт за продажба № 36/31.03.2010 г. за цена 58730 лв. Поради добрите отношения между страните и взаимното доверие между тях в нотариалния акт било отразено, че сумата от 58730 лв. е получена изцяло и по банков път от купувача, въпреки, че такова плащане не е осъществено. На 06.07.2010 г. купувачът [фирма] подписал и приел за плащане издадена от ищеца продавач фактура № 828/06.07.2010 г. за сумата 58730 лв. без ДДС, представляваща продажна цена по договора и с банков превод ответникът заплатил част от цената, вписана в тази фактура – 30000 лв., а за остатъка от 28730 лв. на 06.08.2010 г. издал в полза на ищеца запис на заповед. На 01.09.2011 г. ответникът заплатил още 2000 лв. от цената на имота с ПКО № 128, но остатъкът от продажната цена от 26730 лв. не бил платен, въпреки отправената нотариална покана до ответника, получена на 15.01.2013 г., поради което са предявени искове за 26730 лв. – част от цената на сделката за продажба на имота, обективирана в нотариалния акт и 8213.22 лв. – лихва за забава на плащането. При така изложените факти първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. СОС е приел, че ищецът не е доказал твърдението си за неплатена в цялост цена в действителност, въпреки отразеното плащане по нотариалния акт, което според СОС може да се опровергае ако ищецът разполагаше и с „обратен документ”. Изложени са доводи за доказване на симулацията, че е извършено плащане, а такова няма „при начално писмено доказателствено средство” каквото в случая няма. По делото са представени писмени доказателства: посочените нотариален акт, фактура, ПКО, запис на заповед, нотариална покана и заключение на ССЕ, установяващо заприходяване на фактурата в счетоводството на ищеца и извършените плащания по нея, при непредоставени счетоводни документи от ответната страна за проверка от вещото лице, поради отказ от управителя на дружеството. При същите факти и доказателства САС е отменил първоинстанционното отхвърлително решение /изцяло за главницата и частично за лихвата/ и е постановил уважително решение за отменените размери при същата правна квалификация на предявените искове – чл.200 ал.1 вр. чл.183 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Изводите за този резултат САС е мотивирал с доказаното опровергаване на съдържанието на нотариалния акт в частта за плащането на цената, свързано конкретно със: 1. наличие на фактура, издадена три месеца след нотариалния акт, в която е налице идентичност между дължимата сума по нея и подписания нотариален акт, както и във вписания в тях предмет на сделката; 2. извършените частични плащания от ответника по фактурата; 3. липса на твърдения и доказателства за наличие на правоотношения, извън процесното, по което ответникът да дължи на ищеца заплащане на суми, които по размер съвпадат с уговорената в договора за покупко-продажба цена. В подкрепа на този извод САС е посочил и издадения запис на заповед за останалата сума след извършените частични плащания по фактурата. Според САС се дължи лихва за забава върху претендираната главница от момента на получената нотариална покана за плащане, приложена по делото – от 29.01.2013 г., когато е изтекъл дадения в нея срок за плащане.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В касационната жалба се твърди недопустимост на въззивното решение с оглед погрешна правна квалификация от САС на предявените искове. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението /ТР № 2/2011 г. от 29.02.2012 г. но ОСГТК на ВКС/. В случая правната квалификация на предявените искове, посочена от СОС и САС е идентична – чл.79 ал.1 вр. чл.200 ал.1 вр.чл.183 ал.1 ЗЗД – за 26730 лв. и чл.86 ал.1 ЗЗД за 8212.22 лв., като произнасянето е с оглед на посочените от ищеца факти и обстоятелства и очертан от тях кръг на спора, поради което няма основание да се приеме наличие на вероятна недопустимост на въззивното решение.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „С каква доказателствена сила се ползва нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която Нотариусът удостоверява изявлението на законния представител на кооперацията- продавач, че продажната цена е изплатена напълно и по банков път от купувача ?” 2. „С каква доказателствена сила се ползва частен писмен документ, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти?” 3. „Подлежат ли на доказване отрицателни факти и следва ли страната, която твърди, че удостоверено от нотариуса изявление не изразява действителната му воля, но без да оспорва истинността на нотариалното удостоверение, напротив- признавайки го, но твърдейки наличие на друга воля да установи при условията на пълно и главно доказване симулация?” И трите въпроса са принципно поставени, но очевидно касаят представените по делото доказателства. В случая САС е извършил съпоставка на събраните доказателства: нотариален акт, фактура, ПКО, запис на заповед, нотариална покана и заключение на ССЕ, установяващо заприходяване на фактурата в счетоводството на ищеца и извършените плащания по нея, с оглед на които е извел извода си, че вписаното плащане в нотариалния акт е опровергано от другите неоспорени от страните доказателства. Касае се за дейност на решаващия съд по обсъждане и съпоставка на представени доказателства по делото, но в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1на ОСГТК на ВКС. В този смисъл така принципно поставените въпроси не представляват основания за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК Доколкото поставените въпроси са необуславящи изхода на спора, съобразно конкретно изложените от САС съображения и не представляват общо основание за допускане до касационно обжалване, няма основание за обсъждане на сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, тъй като допълнителните основания за селекция са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 550 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 483/14.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав по т.д. № 86/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ул. М. П.” № 5 с ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. „П. – 91” [населено място], [улица] сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.