О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249/2009
гр.София, 03.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 91/2009 г.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. М. от гр. С. срещу определение № 125/28.03.2008 г. по ч.гр.дело № 338/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение частната му жалба против определение от 26.10.2007 г. по гр.дело № 11854/2007 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено, като недопустимо. В изложението си към частната жалба жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, касаещ активната му материалноправна и процесуалноправна легитимация по иска, предявен от него, с правно основание чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ, в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.
Касационният съд счита, че не е налице нито едно от твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения: за да остави в сила прекратителното определение на Софийския районен съд, въззивният съд е приел недопустимост на предявения от ищеца М. М. иск, по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, защото претендираните от него земеделски земи са били вече заявени за възстановяване пред ОбСЗГ. Не е налице твърдяната от касатора противоречива практика на ВКС и на съдилищата по този съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, в изрично посочените от законодателя изисквания – пропуснат срок и незаявяване на земеделските земи за възстановяване в този срок. Цитираната съдебна практика, изразена в решение от 19.10.2007 г. по гр.дело № 537/2007 г. на Софийски окръжен съд е неотносима към казуса, защото въззивният съд се е произнесъл с решение по съществото на предявен спор, по чл.11 ал.2 и чл.12 ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ, т.е. по друг съществен материалноправен въпрос, а не по допустимостта на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, по който съществен процесуалноправен въпрос е постановено въззивното определение.
Същите съображения са относими и за цитираното определение № 118/7.11.2008 г. по гр.дело № 3081/2008 г. на ВКС, с което касационният съд е приел наличие на основанието за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но на въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на предявения иск по чл.11 ал.2 ГПК, а не по неговата допустимост.
В този смисъл не може да бъде обоснован извода, че по един и същи казус и по един и същи съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл.11 ал.2 ГПК има противоречива практика на съдилищата и на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 125/28.03.2008 год. по ч.гр.дело № 338/2008 г. на Софийски градски съд по по частната жалба на М. Д. М. от гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/ЕЛ