3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 30.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1400/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ [населено място], срещу определение № 35 от 20.01.2014 г. по в. ч. гр. д. № 1/2014 г. на Варненския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната жалба С. Д. Ж. и В. апелативна прокуратура не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството по гр. д. № 1543/2009 г. на Варненския окръжен съд е образувано по мотивирано искане на К. /сега КОНПИ/ по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ с характер на искова молба, за отнемане от ответника на имущество, придобито от престъпна дейност.
С определение от 12.06.2013 г. производството по делото е прекратено, след като ищецът е поискал от съда да процедира по този начин поради отпадане на една от предпоставките за водене на иска – прекратяване на наказателното производство срещу ответника, след като влязлата в сила присъда за престъпление, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, е отменена по подадено от ответника искане за възобновяване.
С определение № 2236 от 26.07.2013 г. първоинстанционният съд осъдил КОНПИ да заплати на ответника 5 100 лева разноски по делото, а по реда на чл. 248 ГПК изменил същото с определение № 3480 от 14.11.2013 г. по гр. д. № 1543/2009 г.
С обжалваното определение това определение е потвърдено в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати на С. Д. Ж. разноски до размер на 3 500 лева, а за горницата над 3 500 до 3 600 лева е отменено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита за неправилни съображенията на въззивния съд, че сторените от ответника разноски се дължат, независимо от това дали основанието за прекратяване на делото е оттегляне на иска или недопустимост на иска, щом това прекратяване е по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Поддържа, че недопустимостта на иска не е била налице при неговото предявяване, а е настъпила впоследствие, както и че не следва да се отъждествяват настъпващите при оттегляне на иска правни последици с тези при прекратяване на производството поради отпадане на една от предпоставките за предявяване на иска. Очевидно е, че в случая не са налице никакви причини за предприемане от страна на КОНПИ на действия по оттегляне на иска, както и че са налице действия от ответника по отмяна на влязла в сила присъда, в резултат на което наказателното производство е възобновено, а по-късно – прекратено. Към момента на извършване на проверката от страна на комисията, предявяване на мотивираното искане за обезпечение на бъдещ иск и предявяването на иска за отнемане на имущество, са били налице всички изискуеми от закона предпоставки, а прекратяването на наказателното производство е факт, по никакъв начин независещ от волята и поведението на ищеца. Ето защо, дори да се приеме, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на делото и за последващото му прекратяване, следва да се отчете, че и поведението на ищеца не е причина за завеждане на делото, а впоследствие – за отпадане на едно от основанията, а именно наличието на влязла в сила присъда, и за прекратяване на производството, и всяка страна следва да понесе направените от нея разноски.
При това изложение и с оглед данните по делото, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Поставените въпроси са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./, по реда на който се е развило производството, не съдържа разпоредби във връзка с разноските за съдебното производство, поради което и съобразно пар. 2 от ДР се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Последващият закон – Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /в сила от 19.11.2012 г./ предвижда в чл. 78, ал. 2, че направените разноски се присъждат от съда в зависимост от изхода на делото, т. е. приложими са общите правила за отговорността за разноски; специално правило съдържа нормата на чл. 79, ал. 5 от закона, но тя касае хипотезата на съдебна спогодба, при която разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени – хипотеза, каквато не е налице в разглеждания случай, който не се и урежда от новия закон.
Правилото, установено в приложимата в случая правна норма на чл. 78, ал. 4 ГПК, е ясно и е приложено с точното му съдържание, разкрито в правната теория и съдебната практика. Съгласно чл. 78, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството – недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска – дали се касае за изначална и настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца, както е процедирал и въззивният съд.
Поддържаните от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 35 от 20.01.2014 г. по в. ч. гр. д. № 1/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: