О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 31.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1418/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 141 от 28.12.2016 г. по в. т. д. № 289/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 252 от 18.07.2016г. по т. д. № 77/2014 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу М. С. О., Е. Д. О., К. Г. П.-С., Д. С. С., М. Д. С., Н. С. П., М. К. П., С. Н. П., С. Г. И., Г. И. Г., Р. Г. Ш. и Ж. С. С. обективно и субективно съединени искове: искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 4 616 евро – платен гаранционен депозит по договор за наем от 24.07.2012 г. и сумата 1 538 евро – част от предплатен наем за м. ноември 2012 г. (за периода 21.11.2012 г. – 30.11.2012 г.), както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 848 евро – неустойка по чл. 7.2. от същия договор за наем.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на закона. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за недължимост на претендираните суми, като излага подробни съображения в подкрепа на застъпваната пред инстанциите по същество теза, че: процесният договор за наем е прекратен неоснователно от страна на наемодателите, тъй като същите, сменяйки самоволно бравата на отдадения под наем имот, са препятствали ползването му; наемателят не е напуснал обекта, а е изнесъл част от вещите си с оглед сключен договор за франчайзинг с друго дружество и произтичащото от това задължение за привеждане на обекта в съответствие с изискуемата от този договор визия; наемателят е изправна страна по договора за наем, доколкото е заплатил всички дължими наемни вноски и консумативни разходи; уговорената в чл. 7.2. от договора за наем неустойка е достатъчно ясна – същата е дължима от наемателя при напускане на обекта без спазване на 3-месечния срок на предизвестие и съответно – от наемодателите – при неспазване на задължението им да допуснат наемателя в имота и да му осигурят спокойно ползване на същия.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касаторът поставя въпросите: „1. Изправна страна ли е наемателят в случай, че не е изразил изрична воля, че желае да продължи ползването на наетия имот, при положение, че от поведението на наемодателя – смяна на бравата на наетия имот, изпращане на покана за разваляне на договора, става ясно, че последният не желае продължаване на договора; 2. Следва ли при преценка дали една от страните по двустранен договор е изправна, да има значение субективната й представа за действителността“.
Ответниците по касация – М. С. О., Е. Д. О., К. Г. П.-С., Д. С. С., М. Д. С., всички от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 28.04.2017г. Претендират разноски.
Ответниците по касация – Н. С. П., М. К. П., С. Н. П., Г. И. Г., Р. Г. Ш., всички от [населено място], и С. Г. И. от [населено място] – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор от 17.05.2017 г. Претендират разноски.
Ответникът по касация – Ж. С. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 04.05.2017 г., в който е изложил доводи и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е допустима само в частта, касаеща произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В останалата й част относно исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД жалбата не подлежи на разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото се претендира връщането на суми, произтичащи от неизпълнението на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на постановеното по тези искове решение следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела – 20 000 лв. И тъй като цената на тези искове е 4 616 евро (9 028.11 лв.) и 1 538 евро (3 008.06 лв.), т. е. под посочения размер, то в тази му част въззивният акт не подлежи на касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу М. С. О., Е. Д. О., К. Г. П.-С., Д. С. С., М. Д. С., Н. С. П., М. К. П., С. Н. П., С. Г. И., Г. И. Г., Р. Г. Ш. и Ж. С. С. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на претендираната от ищеца неустойка по чл. 7.2. от сключения между страните договор за наем от 24.07.2012 г. Изцяло е споделен изводът на първата инстанция, че процесният наемен договор е развален от наемодателите по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД с отправена нотариална покана от 03.12.2012 г., връчена на 10.12.2012 г., по причина предприетото от наемателя напускане без уговореното 3-месечно предизвестие на имота, ползван като магазин, чрез изнасяне на стоките от него. Неизправността на наемателя е обоснована с установеното от експертизата забавяне в плащането на наемните вноски, неплащане на консумативните разходи за Е. и В и К, липса на застраховка на имота съгласно чл. 4.2 „з“ от договора. Освен това, решаващият състав е преценил, че клаузата на чл. 7.2. от процесния договор предвижда заплащането на неустойка за действия на наемателя, като в частта за наемодателите текстът е неясен и неконкретен по отношение на действията им, доколкото неустойката е договорена да обезпечава изпълнението от страна на наемателя на задълженията му при прекратяване на правоотношението и да обезщетява наемодателите за вредите, които биха претърпели при прекратяване на договора преди изтичане на срока му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, и двата поставени от касатора въпроса са относими към правилността на изводите на въззивния съд, съответно – на извода му, че наемателят е неизправна страна по договора и на извода му, че изнасянето на вещи от имота са преценени от наемодателите като действия на наемателя по самоволно напускане на имота без предизвестие. Поради това и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тези въпроси не могат да бъдат счетени като обусловили изхода на конкретното дело и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Освен това, първият от въпросите не съответства и на мотивите на въззивното решение. Съдът е обосновал неизправността на ищцовото дружество като наемател не с обстоятелството, че не е изразил изрична воля за продължаване ползването на имота, а с неизпълнение и неточно изпълнение на задълженията му, поети с процесния договор за наем.
От друга страна, самостоятелно основание за недопускането на касационния контрол е и обстоятелството, че единственото поддържано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – е заявено бланкетно, без да е аргументирано надлежно, в съответствие с изискванията на т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт, наличието на двете кумулативни предпоставки на посоченото основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, съответно: на ответниците Н. С. П., М. К. П., С. Н. П., Г. И. Г., Р. Г. Ш. и С. Г. И. – сумата 1800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, видно от представения договор за правна услуга от 17.05.2017 г., а на ответника Ж. С. С. – сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой се установява от приложения договор за правна защита и съдействие № 51544. Искането на ответниците М. С. О., Е. Д. О., К. Г. П.-С., Д. С. С. и М. Д. С. за присъждане на разноски не може да бъде уважено предвид липсата на ангажирани доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 141 от 28.12.2016г. по в. т. д. № 289/2016 г. на Бургаски апелативен съд в частта, касаеща исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 141 от 28.12.2016 г. по в. т. д. № 289/2016 г. на Бургаски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 19 да заплати на Н. С. П., М. К. П., С. Н. П., Г. И. Г., Р. Г. Ш. и С. Г. И. разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 19 да заплати на Ж. С. С. разноски за настоящото производство в размер на сумата 400 (четиристотин) лева.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: