2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
С., 06,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. И.
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 122/11година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение №1997 от 15.12.2010г. по ч. гр.д. 1760/10г. на С. апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – И. Д. И.[населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С определението, предмет на обжалване, състав на С. апелативен съд е потвърдил постановеното от първостепенния – С. градски съд определение по гр.д. 9063/09г., с което производството по делото образувано по искова молба на дружеството – настоящ жалбоподател против И. И. и Р. К. е прекратено, а делото е изпратено за разглеждане от Арбитражния съд при БТПП, след преценка на състава за неподведомственост на спора.
Разпоредбата на чл.15, ал.2 ГПК, предвижда изрична обжалваемост на определението, с което е разрешен въпроса за подведомствеността на спора и съответно предполага друинстанционното му разглеждане. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на определенията, с които се извършва преценка за неподведомственост на спора се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на правилността на изводите на първостепенния съд. Следователно, този контрол по отношение на разпореждането на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби, само когато съдебния акт е постановен за първи път от въззивен съд. Различен е въпросът свързан с това дали Арбитражния съд ще извърши преценка за компетентност за разглеждане на спора, като едва след отказа му да го разгледа, страната разполага с процесуалната възможност, предвидена в чл.16 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай.Извън това обжалваното определение не попада и в кръга актове, спрямо които са приложими изрично очертаните хипотези в т.1 и 2 на нормата.
Следователно, след като процесуалноправният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от С. апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен / въпреки неправилно дадените указания за обжалваемост от състава/, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на[фирма] –[населено място] против определение №1997 от 15.12.2010г. по ч. гр.д. 1760/10г. на С. апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: