ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. София, 06.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1366 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на кредитора „Банка Пиреос България“ АД срещу определение на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу приетото за необжалваемо определение на Добрички окръжен съд за отхвърляне на молбата на частния жалбоподател за отмяна на основание чл. 679 ТЗ на решения на събранието на кредиторите на „Хил Сити“ АД (н). Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за отмяната му със съответните последици.
Кредиторите „Еустома“ ЕООД и „Инова Инвест“ АД оспорват жалбата.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Частната жалба е неоснователна.
Нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ урежда обжалването на предвидените в нея определения и решения на окръжните съдилища по общия ред, а тази на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда реда за осъществяване на контрол върху актовете на съдилищата по несъстоятелността извън тези по ал. 1. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ обаче не урежда условията за обжалване, съответно не може да се тълкува в смисъл, че всички определения и решения на съда по несъстоятелността са обжалваеми. Обжалваемостта на определенията на съда по несъстоятелността се определя съобразно общите правила по чл. 274, ал. 1 ГПК.
В част IV ТЗ изрично е посочено кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая разпоредбите на чл. 613а ТЗ и чл. 679 ТЗ не съдържат изрично посочване дали определението, с което съдът по несъстоятелността се произнася по искането за отмяна на решение на събранието на кредиторите по чл. 679, ал. 1 ТЗ, е обжалваемо или не. Същевременно това определение не се явява и преграждащо развитието на производството по несъстоятелност. Следователно не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК, което обосновава извода за необжалваемост на определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ.
По изложените съображения правилно въззивният съд е намерил частната жалба за недопустима, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 147/11.03.2019 г. по ч. т. д. № 126/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: